Умения за инсталиране на Gnu/Linux

- Секция Компютри

            След всички лекции до тук се предполага, че вече сте се убедили колко добра система е Gnu/Linux и какви прекрасни неща Ви предоставя. Както всяко нещо така и Gnu/Linux има свойте хардуерни изисквания. Не забравяйте, че Gnu/Linux е разработен от потребителите си. Това означава, че повечето хардуер, който се поддържа от Gnu/Linux, е този , до който имат достъп потребителите и разработчиците на системата. Gnu/Linux поддържа повечето популярен хардуер. Все пак някои неизвестни устройства както и тези за които не се публикуват спецификации от създателите им, все още не се поддържат. Непрекъснато расте количеството на поддържания хардуер, така че ако любимите Ви устройства още не се поддържат, то това ще стане много скоро. Поддържането на хардуер под Gnu/Linux е затруднено от това, че много компании са решили да запазят хардуерния интерфейс на устройствата си като частна собствено. Като резултат от това, разработчиците на Gnu/Linux просто не могат да напишат драйвери за тези устройства. Компаниите, които не публикуват интерфейса на устройствата си, пишат свои собствени драйвери за операционни системи като Microsoft Windows като това не позволява на разработчициите на Gnu/Linux да напишат собствени драйвери за тези устройства.
            Сега ще разгледаме някои основни хардуерни изисквания.
            Първото изискване отностно хардуера е за дънна платка и пороцесор. Дънната платка трябва да използва някоя от следните архитектури на шината: ISA, EISA, PCI или Microchannel(MCA).
            В момента Gnu/Linux поддържа системи с процесори:
      Intel 386SX/DX/SL, 486SX/DX/SL/SX2/DX2/DX4, Pentium, Pentium Pro, Pentium II, Pentium III, Pentium IV, Celeron и други.
      AMD 386SX/DX, 486SX/DX/DX2/DX4, K5, K6, K6-2, K6-3, Athlon и други.
      Cyrix 386SX/DX, 486SX/DX, 5x86, 6x86, и MediaGX и други.
      IDT, Transmeta и други.
 
            Gnu/Linux поддържа всички известни видове памети като: DRAM, EDO, SDRAM и DDR. Gnu/Linux има възможността да работи с ограничено количество памет което позволява използването му едва 8 MB памет. Но все пак колкото повече памет имате толкова по- бързо ще работи системата Ви.
            Изискванията за твърдия диск са също минимални. Gnu/Linux поддържа голям брой контролери, ето някои от тях:IDE, SATA(Serial ATA), MFM i RRL Твърдия диск трябва да се разпознава от BIOS(Basic Input Output System) като такъв. Друго логично изискване е на твърдия диск да има свободно място на което да се инсталира Gnu/Linux. При всяка дистрибуция минималното пространство необходимо на твърдия диск за инсталиране на Gnu/Linux се определя от много признаци като за какво ще се ползва системата: за работа, за сървър и т.н. Средно Ви трябват 2.3 GB свободно място на Вашия твърд диск. След като притежавате необходимото свободно място е необходимо да разделите Вашия твърд диск по определен начин които ще бъде обяснен малко по- късно.
            Едно малко изискване за инсталацията на Gnu/Linux, е че се изисква флопи дисково устройство или CD-ROM.
            Отностно Gnu/Linux и изискването на видео карта той поддържа голям брой карти като доста популярни са : ATI, nVidia, Cirrius, Diamond, S3, Trident и други.
            Мрежовата поддръжка на Gnu/Linux е доста стабилна. Популярни карти които той поддържа са: 3Com, Intel, Cnet, Realtek и други.
            Броя на звуковите карти които са поддържани е също много голям, но ние отново ще избройм някои от популярните видове като:Creative, Crystal и други.
            Gnu/Linux съшо поддържа и голям брой принтери, скенери, USB устройства, TV тунери, Web камери, FireWire, PCMCIA карти и други устройства.
            Не на последно място са необходими и външни устройства като монитор, клавиатура и мишка.
            След като знаете хардуерни изисквания и сте ги спазили се изисква да изберете каква Gnu/Linux дистрибуция да инсталирате. Препоръчвам Ви да изберете някои от дистрибуциите които разгледахме по- рано, но избора оставям на Вас.
            Нека предположим, че избраната дистрибуция е Fedora Core 4. След като сте я избрали трябва да я притежавате на какъвто и да е носител. Имате много варианти от къде да се снабдите с избраната от Вас дистрибуция, като най- употребявания вариант е чрез Интернет.
            След като сте спазили хардуерните изисквания, избрали сте и снабдили с дистрибуцията желаете да инсталирате следва инсталиране на дистрибуцията. Инсталацията протича в няколко стъпки:
1.                   Зареждане на Gnu/Linux дистрибуция. Зареждането може да се извършли от CD-ROM или от флопи дисковото устройство. Зада заредите дистрибуцията от Вашия CD-ROM е необходимо да поддържате стандарта „El torito¨. Стандарта „El torito“ е разширение на ISO 9660 CD-ROM спецификацията. Той е проектиран да позволява на компютъра да бутва от CD-ROM. Той за първи път е използван през 1995 година. Ако имате стар компютър и Вашия BIOS не поддържа „El torito“ Вие може да опитате със Smart Boot Manager. След като поддържате „El torito“ е необходимо да влезем в BIOS(Basic Input Output System) като настроим нашата система да зареди първо от компакт дисковото устройство. Ако не може да се справите с този начин то трябва да имате буутваща дискета която може да направите от компакт диска с Gnu/Linux. Инсталирането на Gnu/Linux дистрибуция от флопи дисково устройство е почти непрактикуван метод, тъй като едвали Вашата машина е толкова стара, че да не мое да зареди от компакт дисковото устройство. Все пак ако Ви се наложи да инсталирате Gnu/Linux дистрибуция от дискета, то трябва да запишите на дискета image файл от компакт диска с дистрибуцията чрез програмата rawrite. След това се указва на BIOS да зареди от floppy и с това започва инсталацията на дистрибуцията. Тъй като извършвате инсталация на Вашия твърд диск предварително трябва да сте сигурни, че имате достатъчно място, за да извършите инсталацията. След като сме заредили дистрибуцията то следващата стъпка е да разделите Вашия твърд диск на дялове, но нека се запознаем с малко теория.Съществуват два вида дялове: първични и вторични. Първичните дялове могат да бъдат до 4 на всеки диск. Разширените дялове могат да бъдат разделяни на части чрез използване на логически устройства. Всеки диск може да съдържа както първични така и разширени дялове. Файловите системи които главно се ползват от Линукс са: Ext2fs, Ext3fs,ReiserFS. Дяловете в Линукс трябва да са най- малко два: Единия се нарича Суоп(Swap) като големината трябва да е два пъти по- голяма от наличната RAM памет, другия се използва за основна файлова система (root filesystem) като отговаря на най- горната директория в йерархията - /. Swap дялa( буквално „дял за замяна“) е дял който ще се ползва за виртуална памет. След като разделим твърдия диск на дялове в следващата стъпка на инсталацията те ще бъдат форматирани и подготвени за работа.
Нека накратко разгледаме файловите системи:Ext2, Ext3, ReiserFS.
            Файловата система Ext2fs е създадена от френския програмист Rémy Card през април 1992 като е била включена в Linux- ядрото версия: 0.96c. Името на Ext2fs идва от „Second Extended Filesystem“ (Втора разширена файлова система). Файловата система Ext2fs замени по- старата система Extfs (extended file system). Extfs е първата файлова система създадена за Gnu/Linux. Ext2fs има максимална големина на информацията 4 terabytes(терабайта) и максимална на дължина името на файл 255 символа. В продължение на много години Ext2fs бeше файлова система по подразбиране в Gnu/Linux.
            Ext3fs или third extended filesystem (трета файлова система) е журнална файлова система. Тя е по- подразбиране на Gnu/Linux дистрибуциите: Red Hat Linux, Fedora Core, Debian и Ubuntu. Файловата система ext3 е включена в Linux- ядрото от версия: 2.4.16. Една от най- големите отрицателни черти на по- старата ext2fs е ниската гарантираност за цялост на данните при груби спирания на системата, породени от прекъсване на ел. захранване или нещо от този род. Подобно събитие кара Gnu/Linux след рестартиране да изследва много дълго структурата на файловата система в търсене на грешки и тяхното поправяне.Това действие е способно да предизвика частична или пълна загуба на данни. Журналната система ext3fs решава проблемите за цялост на данните при ext2fs. Най- просто обяснено журналната система ext3fs създава журнал където записва всяко извършено действие. Резултатът е ясно файлова система и при некоректно спиране на системата проверката на файловата система в повечето случай е мигновенна. В крайна сметка Ext3fs предлага журнална функция, докато в същото време запазва структурата на Ext2fs и осигурява чудесна съвместимост като възможността за лесно мигриране от ext2fs->ext3fs.
            ReiserFS е бърза журнална система създадена тима на Namesys. За първи път е представена в Linux- ядрото версия: 2.4.1. Тя е първата журнална система включена в стандартно Gnu/Linux- ядро. ReiserFS e файлова система по подразбиране на Slackware, SuSE, Xandros, Yoper, Linspire, Kurumin Linux, FTOSX и Libranet Linux дистрибуции. Сравнена с ext2fs и ext3fs в Linux- ядро серия 2.4, ReiserFS e по- бърз.
След като разделихме диска на дялове с файлова система по избор е необходимо да укажете къде да се запише програмата за начално зареждане. Програмите за начално зареждане са няколко като най- популярните са GRUB и Lilo. Нека разгледаме процеса за начално зареждане на една Gnu/Linux система. Bootstrap от своя страна идва от поговорката „to pull yourself up yоur bootstraps“- да се издърпаш сам, със собствени сили. Програмата от ROM(Read Only Memomy) BIOS която се стартира първа при стартиране на Вашата машина зарежда boot-сектора от твърдия диск. Първите 512 байта на всеки диск съдържат един специален сектор- т.нар boot- сектор(сектор за начално зареждане). ROM BIOS зарежда в паметта boot- сектора от диска и му предава контрола. След това програмата от boot- сектора зарежда операционната система. Дискетите имат само един boot- сектор, но твърдите дискове могат да имат повече от един- всеки дял на твърдия диск може да има свой собствен boot- сектор. Първият boot-сектор на целия твърд диск се нарича главен запис за начално зареждане(master boot record) или MBR. Това е единствения boot-сектор който ROM BIOS зарежда от твърдия диск. MBR съдържа малка зареждаща програма и таблица с дялове. На кратко казано процеса за началоно зареждане ще протече по следния начин: BIOS->MBR-> boot- сектор на дял.
            След всичко това е редно да обобщим с няколко изречения уменията за инсталиране на Gnu/Linux.
1.      Зареждане на Gnu/Linux дистрибуция.
2.      Създаване на дялове за Gnu/Linux.
3.      Определяне файлова система на дяловете за Gnu/Linux.
4.      Инсталиране на Boot менажер.
 
 
Тъй като следващата глава разглежда процеса за инсталиране на Gnu/Linux (Fedora Core 4) е редно да се знаят хардуерни изисквания на дистрибуцията.
 
Хардуерни изисквания на Fedora Core 4
 
1. Процесор
Минималните изисквания за процесор са: Процесорите да са от клас- Pentium: Pentium, Pentium Pro, Pentium II, Pentium III, и включително AMD и VIA варианти. Fedora Core 4 е оптимизирана за Pentium 4 процесорите. Препоръчителни за текстов режим: 200 MHz Pentium или по- добър. Препоръчителни за графичен режим: 400 MHz Pentium или по- добър.
 
2. Място на Вашия твърд диск
Тази листа е за 32-bit x86 системи:
Клиентска(custom) инсталация (Minimal): 620 MB
Сървърна инсталация- 1.1 GB
Десктоп употреба- 2.3 GB
Работна станция- 3.0 GB
Инсталация на всичко- 6.9 GB
Тази листа е за 64-bit x86_64 системи:
Клиентска(custom) инсталация (Minimal): 900 MB
Сървърна инсталация- 1.5 GB
Десктоп употреба- 2.7 GB
Работна станция- 3.4 GB
Инсталация на всичко- 7.5 GB
 
3. Памет
Тази листа е за 32-bit x86 системи:
Минимална за текстов режим: 64 MB
Минимална за графичен режим: 192 MB
Препоръчителна за графичен режим: 256 MB
Тази листа е за 32-bit x86 системи:
Минимална за текстов режим: 128 MB
Минимална за графичен режим: 256 MB
Препоръчителна за графичен режим: 512 MB
 
4. Видео Карта
Минимални изисквания: Видео карта с 8 MB
 
            Инсталирането на Gnu/Linux е лесно. Обяснението тук е сравнително подробно което не трябва да Ви кара да се плашите от инсталирането на Gnu/Linux! Не забравяйте цитата от „Митичният човеко-месец" на Фред Брукс:
"Свиквай с мисълта, че един опит ще отиде на вятъра- така или иначе ще се случи".
 
Често задавани въпроси:
 
В01: Инсталирането на Gnu/Linux може ли възможност да бъде на български език?
О01: Да. Поддръжката на български език при инсталация много добре се наблюдава при Fedora и Debian Gnu/Linux
 
ВО2: На машината ми Pentium II на 400 Мhz/64 оперативна памет/6.4 твърд диск/ мога ли да сложа някаква Gnu/Linux дистрибуция?
О02: Да. Никакъв проблем не е да се инсталира дистрибуция със графична среда.
 
Библиография:
 
Крейг Хънт. Linux Мрежови сървъри. Софтпрес
Бил Бол. Да научил сами Linux за 24 часа. ИнфоДАР
 
 
Връзки:
 
 






Коментирай свободно: