Периферни устройства за работа с видео

- Секция Мултимедия

    1. Аналогови видеокамери

    Аналоговите видеокамери са първите устройства даващи възможност за запис на видеоизображения и звук на лента. С развитието на технологиите са претърпели развитие и са се променили и форматите за аналогов запис. Днес по-известни формати, поддържани от любителски и полупрофесионални аналогови видеокамери и аналогови видеокасетофони са: VHS, VHS-C, S-VHS, S-VHS-C, Video 8 и Hi 8. Всеки един от тези формати има своите предимства и недостатъци.
   
    1.1. Аналогови камери, работещи във формат VHS
 
    Това е най-старият и един от най-разпространените формати, използван в аналоговите камери (фиг. 1а). Разработен е от японската фирма JVC. Предимства на формата са: възможност за запис на обикновена видеокасета и преглеждане на    заснетия    материал    без   допълнителни     устройства;   най-голяма продължителност на записа до 240 минути (480 мин. при режим Long Play c по-ниско качество); възможност за използване на видеокамерата като видеокасетофон. Недостатъците на този формат са: ниско качество на изображенията (240 хоризонтални линии); намаляване на качеството при копиране; голям размер и тегло на камерата; голяма консумация на енергия.
   
    1.2. Аналогови камери, работещи във формат VHS-C (VHS-Compact)
 
    Видеокамерите, работещи в този формат (фиг. 1б) имат аналогични характеристики на тези, работещи във формат VHS. Разликата е, че записът се осъществява на по-малки по размер касети, които обаче имат същата ширина като VHS касетите (12,6 mm). Предимства: възможност за възпроизвеждане на заснет материал на обикновен видеокасетофон с помощта на специална адаптерна касета; по-малки размери, тегло и консумация на енергия в сравнение с VHS камерите; ниски цени. Като недостатъци могат да бъдат изтъкнати: малка продължителност на запис - до 90 минути (180 минути в режим Long Play); ниско качество на записа, което намалява при презапис.
   
    1.3. Аналогови камери, работещи във формат S-VHS (Super-VHS)
 
    Този тип видеокамери (фиг. 8в) предлагат по-високо качество на записа (400-420 линии) и по-малко намаляване на качеството при презапис. Могат да работят и с VHS касети, но при по-ниско качество. Голяма тяхно предимство е, че притежават S-Video изход, което дава възможност за много по- качествено предаване на видео сигнал за запис и възпроизвеждане.
Недостатъци са сравнително високата цена; големи размери и тегло; малка продължителност на запис - до 90 минути (180 минути в режим Long Play). Голям недостатък е невъзможността за възпроизвеждане на записания материал на обикновен видеокасетофон (необходим е скъп S-VHS видеокасетофон).
   
    1.4. Аналогови камери, работещи във формат S-VHS-C (Super-VHS-Compact)
 
    Видеокамерите за този стандарт представляват малогабаритен вариант на S-VHS формата (фиг. 1г). Параметрите на запис и презапис са същите, както при S-VHS, но имат по-малък размер, тегло и енергопотребление в сравнение с S-VHS камерите. Могат да работят и с VHS-C касети, но качеството на записа е по- ниско. Недостатъци са сравнително високата цена и малката продължителност на запис (както при S-VHS).
   
   1.5. Аналогови камери, работещи във формат Video 8
 
Видеокамерите за този стандарт използват собствен формат на видеокасети с ширина на лентата 8 mm, разработен от фирмата 8ОЛ/У(фиг. 1д).
Предимства на формата са: голяма продължителност на запис - до 120 минути в нормален режим (240 мин. в режим Long Play); ниска цена и тегло; продължително съхранение на записа благодарение използването на метализирани видеоленти. Като недостатъци на този тип видеокамери могат да се посочат: ниско качество на изображението (максимално 280 линии); възпроизвеждането на телевизор е възможно само при включване на камерата директно към телевизора или чрез използване на специални скъпи Video 8 видеокасетофони; намаляване на качеството при презапис.
   
   1.6. Аналогови камери, работещи във формат Hi 8
 
Видеокамерите за стандарта Hi 8 (фиг. 1е) използват подобрен вариант на запис (в сравнение с Video 8) и по-качествени видеокасети, с размери като при Video 8. Предимства на този формат са: повишено качество на запис (до 480 линии); увеличено време на запис - до 180 минути в нормален режим (360 мин. в режим Long Play). Предимство е и фактът, че притежават S-Video изход, което дава възможност за много по-качествено предаване на видео сигнал за запис и възпроизвеждане. Могат да използват видеокасети Video 8, но качеството на записа се намалява. Както при формат Video 8 възпроизвеждането е възможно само, ако камерата е включена директно към телевизора или ако се използва скъп Hi 8 видеокасетофон.
   
    2. Цифрови видеокамери
 
    Цифровите камери се отличават от аналоговите, основно по метода за запис на лента и възможността за бързо прехвърляне на заснетия видеоматериал на компютър. Тяхно предимство са малките размери и високото качество на записа. Днес по-голямата част от произвежданите видеокамери са цифрови, като в същото време дела на аналоговите камери непрекъснато намалява. Към цифровите формати се причисляват Digital 8, Mini DV, Micro MV и DVD
видеокамери.
   
   2.1. Цифрови видеокамери, работещи във формат Digital 8
 
Видеокамерите работещи във формат Digital 8 (фиг. 8ж) са междинен формат между аналоговите и цифровите видеокамери. Разработени са от фирмата SONY. Целта на създаването им е била намаляване на цената на камерите и по-бързо разпространение на цифрово видео. Предимства са: цифров запис на звук и изображения с разделителна способност 500 хоризонтални линии върху видеокасети тип Hi 8 (или Video 8); възможен е запис на звук във два варианта: два 16-битови канала с честота 48 kHz или четири (два от които се използват при редактиране) 12-битови канала с честота 32 kHz. Могат са се използват и за възпроизвеждане на касети Video 8 и Hi 8 с аналогов видеозапис.
Като недостатъци на формата може да се посочи неголямата продължителност на записа - до 80 минути и невъзможността за възпроизвеждане на обикновени видеокасетофони.
  
    2.2. Цифрови видеокамери, работещи във формат Mini DV
 
    В настоящият момент цифровите камери, поддържащи формат Mini DV (фиг.1з) са най-разпространените, като се произвеждат от над 60 фирми.
Предимства са: записване на изображения и звук в цифров вид; липса на загуба на качество при презапис; възможност за директно прехвърляне на сигнала в компютър; наличие на S-Video и DV вход/изход; малки размери на видеокамерите и касетите; разделителна способност от 500 хоризонтални линии.
За увеличаване на плътността на запис се използва компресиране на всеки кадър в DV формат с коефициент 5:1. Това дава възможност за лесно покадрово редактиране на заснетия материал. Както и при формата Digital 8, звукът може да бъде записван в два формата. Недостатъци са: висока цена на камерите и касетите; невъзможност за възпроизвеждане на обикновен видеокасетофон; малка продължителност на запис -80 минути в нормален режим (120 мин. В режим Long Play).
   
    2.3. Цифрови видеокамери, работещи във формат Micro MV
 
    Този вид камери са разработени и се произвеждат от фирмата SONY (фиг. 1и). Те са от ново поколение и използват нов формат за запис наречен MICROMV, при който се прилага метод за компресиране и запис MPEG-2 Transport Streams (TS). Касетата е с малък размер (1/3 от размера на Mini DV касета) и притежава вграден блок от 64 кВ памет (за съхранение на служебна информация относно записа - продължителност, дата и др.). Като предимство може да се отчете малкия размер, качествения запис и различните варианти за пренос на информация в персонален компютър (IEEE 1394, USB или Memory Stick флаш памет). Недостатъци са високата цена на камерите и касетите, малката продължителност на записа - до 60 минути и слабата поддръжка на специалния MPEG-2 TS формат за запис от видеоредакторите.
 


 

 
              Фиг. 1. Модели на аналогови и цифрови видеокамери


 
 
    2.4. DVD видеокамери
 
    DVD камерите (фиг. 1к) за първи път са произведени от фирмата Hitachi, a днес такива камери се предлагат и от други фирми. При този тип видеокамери сниманото видеоизображение се записва на miniDVD диск с диаметър 8 cm във формат MPEG-2. Предимства на камерите са: лесна преносимост; записания miniDVD диск може да бъде възпроизвеждан от стандартно DVD устройство.
Недостатъци са: малка продължителност на запис (около 30 min); трудоемко и със загуба на качество редактиране на видеозаписа; висока цена на видеокамерите.
   
    3. Параметри на цифровите видеокамери
 
    Качеството на снимките е най-важната характеристика на видеокамерите. То зависи от няколко параметъра:
    Оптично увеличение (optical zoom). Коефициентът на оптично увеличение е един от най-важните параметри. Той отразява способността на камерата да снима отдалечени обекти. Добрите видеокамери разполагат с оптично увеличение в границите 10-12 пъти.
    Цифрово увеличение (digital zoom). При цифровото увеличение се използват специални програмни алгоритми за увеличаване на изображението, но това често е за сметка на качеството.
    Тип на стабилизатора. Днес всички камери притежават вграден стабилизатор, който компенсира трептенето на ръцете на оператора (особено забележимо      при    увеличаване    на изображението). Съществуващите стабилизатори са два типа: електронни и оптични.
   
   • Електронните стабилизатори използва част от CCD матрицата, за да компенсира движението и да запази изображението в нейните граници.
Предимство на електронните стабилизатори са ниската цена и простота на реализация. Недостатък е необходимостта от допълнителни пиксели на CCD матрицата и появата на изкривявания в образа.
    • При оптичните стабилизатори се използват подвижни оптични елементи, които задържат изображението в рамките на CCD матрицата.
 
Предимство на оптичните стабилизатори са високото качество на стабилизиране, по-малкия брой пиксели в матрицата и високата чувствителност на камерата. Недостатъци са високата цена и по-голямата консумация на електроенергия.
    Размер на CCD матрицата. CCD матрицата извършва преобразуване по време на снимане на светлинните импулси в електрически. Счита се, че колкото е ,по-голям размерът на матрицата толкова е по-голяма площта на пикселите и е по-голяма чувствителността. За получаване на добри резултати размерът на матрицата трябва да бъде поне 1/4".
    Брой на пикселите в CCD. Този брой зависи единствено от телевизионната система, в която се снима (PAL/SECAM или NTSC). За PAL/SECAM необходимия брой пиксели е 415000, а за NTSC - 350000. Ако броят на пикселите е по-голям, това не оказва влияние на видеоизображението, а позволява да се правят цифрови снимки с по-голяма разделителна способност. По-големия брой
пиксели може да означава, че в камерата се използва електронен стабилизатор на изображението.
    Брой на CCD матриците. По-евтините цифрови видеокамери притежават една CCD матрица, като за получаване на три цветни сигнала се използват специални филтри. По-скъпите (полупрофесионални) видеокамери притежават 3 CCD матрици. При тях с помощта на специална призма изображението се разделя на трите основни цвята, които се подават на определена матрица.
    Карти памет. Използват се при камери с CCD матрица с повече от 1 млн. пиксела и служат за редактиране на видеоизображения в камерата и за съхраняване на снимки.
 
    Размер и тегло. В настоящия момент има голямо разнообразие от видеокамери, които се отличават както по размери, така и по тегло. В някои случаи (например екскурзии) тези параметри са много важни, тъй като от тях зависи удобството на работа и качеството на снимките. Препоръчват се камери с тегло между 0,6-0,8 kg, които притежават и удобни за работа размери.
    Ръчни настройки. Особено полезни са ръчният баланс на белия цвят, ръчното регулиране на фокуса и скоростта на снимане.
    Вградени ефекти. Съвременните камери имат редица вградени ефекти, които могат да се прилагат по време на снимане, но тяхното използване не е препоръчително тъй като са необратими.
    Връзка с компютър. Камерите трябва задължително да притежават DV вход/изход (IEEE 1394), аудио-видео вход/изход.
    Включване на външни устройства. Осигурява възможност за включване на допълнително осветление, външен микрофон, редактори и др. външни устройства.

 






Коментирай свободно: