Обработване на звук

- Секция Мултимедия

    Обработването на звук означава използване на различни преобразувания на звуковата информация с цел промяна на някои характеристики на звученето. Към обработване на сигнала се отнасят: методи за създаване на различни ефекти, филтриране, премахване на шум и др. Средствата за цифровата обработка на звук се делят на апаратни и програмни. Практически обработването на сигнали може да бъде разделено на два типа: обработка в реално време (апаратно) и пост-обработка (програмно).  

    Апаратна обработка.
Използва се в случаите, в които е необходимо обработките да се извършват в реално време, като например компресиране на звуковата информация по време на запис и декомпресиране по време на възпроизвеждане. Всички сложни обработки на звуковия сигнал в реално време се извършват от сигнални процесори (DSP).
   
    Програмна обработка.
 Използва се обработване на записан звук (повишаване на нивото, премахване на шум, добавяне на ефекти и т.н.). За целта се използват програми като Sound Forge, CoolEdit Pro, NG Wave и др.
Общо преобразуванията, които се прилагат върху звуковите сигнали могат да бъдат разделени на следните видове:
  
   Амплитудни преобразувания.
Извършват се над амплитудата на сигнала и водят до нейното увеличаване/намаляване или изменение по някакъв закон на определени части от сигнала.
           
   Честотни преобразувания.
Извършват се над честотните съставящи на звука. Сигналът се представя като спектър от честоти през определено време, извършва се обработка (например филтрация) над някои честотни съставящи и след това се извършва обратно преобразуване.
            
   Фазови преобразувания.
Извършва се изместване фазата на сигнала с помощта на фазово-модулиращи функции. При стерео сигнал може да се постигне ефект на обемност.
           
   Времеви преобразувания.
Реализират се чрез наслагване, разтягане, смачкване на сигнала. Дават възможност за реализиране на различни ефекти - ехо, хор, обемност (фиг. 1.) и др.
 
 

 
    Някои по-важни звукови ефекта са:
   
   • Закъснение (Delay). Използва се най-често в случаите, когато моно сигнал трябва да бъде преобразуван в псевдо стерео сигнал. Ако моно сигнала бъде подаден в двата канала на стерео система, чрез задържане на сигнала в един от каналите може да се получи стерео ефект.
   
   • Ехо (Echo). Реализира се с помощта на времеви преобразувания. За получаване на ехо е необходимо върху оригиналния входен сигнал да се насложи задържано във времето копие. За да бъде възприето като ехо забавянето трябва да бъде поне 50 ms. Възможно е и многократно наслагване, при което се получава многогласно ехо.
   
   • Отражение (Reverbation). Ефектът имитира обемност на звученето, характерна за голяма зала, където всеки звук поражда съответен бавно затихващ звук. За разлика от ефекта ехо, при този ефект върху оригиналния входен сигнал се наслагва задържан във времето изходен. При това на всеки цикъл входния сигнал се смесва с вече обработения сигнал от изхода.
   
   • Хор (Chorus). В резултат на използването на този ефект се променя звученето на сигнала - като звучене от хор или едновременно звучене на няколко инструмента. За получаване на този ефект към входния сигнал се добавя забавено, но модулирано (до 5 Hz) копие. За увеличаване броя на гласовете е необходимо добавяне на модулиран сигнал с различно време на забавяне.

 






Коментирай свободно: