ЙОСИФ СТАЛИН 1879 - 1953. Една уникална личност

- Секция Интернет

Йосиф СталинСталин, чието истинско име е Йосиф Висарионович Джугашвили, беше дълги години диктаторът на Съветския съюз. Роден е в 1879 г. в град Гори, Грузия. Родният му език е грузинският — много различен от руския, който научава по-късно и който винаги е говорил с подчертан грузински акцент.

Сталин е израснал в беднотия. Баща му, обущар, който пиел прекомерно и биел жестоко сина си, умира, когато Йосиф е единайсетгодишен. Като малък посещава църковно училище в Гори, а в юношеските години учи в Духовната семинария в Тбилиси, но в 1899 г. е изключен, защото разпространява подривни идеи. Той се включва в нелегалното марксистко движение, а в 1903 г., когато партията се разцепва, взема страната на болшевиките. През годините до 1917-а е активен партиен член и е арестуван най-малко шест пъти. Тъй като присъдите му са обикновено леки и поне един-два пъти успява да се измъкне, възможно е да е бил двоен агент през част от този период. И тъкмо по това време възприема доста подходящия псевдоним Сталин — човек от стомана.

Сталин не е играл истински голяма роля в комунистическата революция през 1917 г. През следващите две години обаче е много активен, а в 1922-а става генерален секретар на комунистическата партия. Този пост му осигурява голямо влияние в ръководството й и е важен фактор за успеха му в борбата за власт, която се води след смъртта на Ленин.

Ясно е, че Ленин е искал да остави за свой приемник Троцки. Дори в политическото си завещание Ленин заявява, че Сталин е твърде безогледен и трябва да бъде махнат от поста генерален секретар. Но след смъртта му в началото на 1924 г. Сталин успява да потули Лениновото завещание. Той се съюзява с Лев Каменев и Григорий Зиновиев, двама важни членове на Политбюро, с които образува „тройка“, или триумвират. С общи усили те успяват да разгромят Троцки и последователите му. След това Сталин, гений във вътрешните политически борби, се обръща срещу Зиновиев и Каменев и също ги съкрушава. Разгромил в борбата за власт „лявата опозиция“ (Троцки, Каменев, Зиновиев и последователите им), Сталин продължава напред и възприема някои от най-важните им политически предложения. Скоро след това се нахвърля и върху водачите на дясното крило в комунистическата партия — негови довчерашни съюзници — и разгромява и тях. В началото на 30-те години той вече е единственият диктатор на Съветския съюз.

От тази силна позиция Сталин започва в 1934 г. нечувани политически чистки. Събитието, което формално слага началото им, е убийството на Сергей Киров, висш комунистически функционер и един от съветниците на Сталин, на 1 декември 1934 г. Предполага се обаче, че Сталин лично е наредил Киров да бъде убит — донякъде, за да се отърве от него, но най-вече за да има предлог за последвалите големи чистки.

В течение на няколко години много видни комунистически функционери от революцията през 1917 г., служили при Ленин, са обвинени от Сталин в измяна и са екзекутирани. На големите публични процеси повечето от тях правят открити самопризнания. Все едно президентът Томас Джеферсън да беше арестувал подписалите Декларацията за независимостта и конституцията, да ги обвини в измяна и да ги екзекутира след пълните им „самопризнания“ на публични процеси. В 1938 г. идва ред и на Хенрих Ягода — това е човекът, оглавявал дотогавашните чистки. Той е изправен пред съд, признава, че е изменник, и е екзекутиран. По същата причина приемникът му — Николай Ежов, става поредната жертва на чистките и също е убит.

Освен в партията, чистките от средата на 30-те години се разпространяват и в съветските въоръжени сили. Те не са насочени предимно срещу антикомунисти или контрареволюционери. (Повечето от тях са премахнати по време на Лениновото управление.) Сега те са срещу самата комунистическа партия. Сталин се справя с комунистите много по-успешно от царската полиция. Например от членовете на Централния комитет на партията, избран на конгреса в 1934 г., повече от две трети са избити в последвалите чистки. От това явно следва, че главното съображение на Сталин е било да предотврати създаването на някаква независима групировка в страната.

С безогледно използване на тайната полиция, с произволни арести и екзекуции и продължително заточаване в трудови лагери на всеки, който, макар и плахо, критикува неговото управление, Сталин успява да постави в безропотно подчинение целия народ. Към края на 30-те години той вече е създал може би най-абсолютната диктатура в наше време — управление, което се меси в живота на всеки и за всичко и което не признава никакви граждански свободи.

Към икономическата политика, следвана от Сталин, се отнася насилствената колективизация на земеделието. Тя е крайно непопулярна сред хората и много от тях й се противопоставят. Но в началото на 30-те години по негово нареждане милиони селяни са или избити, или обречени на гладна смърт и накрая Сталиновата политика се утвърждава.

Друга цел, следвана усърдно от Сталин, е бързата индустриализация на Съветския съюз. Тя е осъществена отчасти благодарение на „петгодишните планове“, възприети по-късно от много други страни. Въпреки многото й недостатъци индустриализацията се оказва успешна. Независимо от огромните материални загуби през Втората световна война Съветският съюз излиза от нея като втората индустриална сила в света. (Но в крайна сметка Сталиновата земеделска и индустриална политика нанася тежки загуби на съветската икономика.)

През август 1939 г. Хитлер и Сталин подписват прословутия пакт „за ненападение“. Само след две седмици Хитлер нахлува в Полша от запад, а няколко седмици по-късно същото прави Съветският съюз от изток и завладява източната част от страната. През същата година Съветският съюз заплашва с въоръжено нахлуване трите независими страни Латвия, Литва и Естония, които се предават без бой и са присъединени към СССР. По подобен начин — след заплаха със сила — е присъединена и част от Румъния. Но Финландия отказва да се поддаде на заплахи, русите нахлуват и завладяват земите й. Тези присъединявания често се оправдават с обяснения, че въпросните територии са необходими за отбраната на Съветския съюз в случай на нападение от страна на нацистка Германия. Но когато войната завърши и Германия бе напълно разгромена, Сталин не понечи да се откаже от контрола върху присъединените територии.

В края на Втората световна война съветските армии окупираха голяма част от Източна Европа и Сталин използва това, за да настани там комунистически правителства, послушни на Съветския съюз. Марксистко управление беше създадено и в Югославия, обаче в нея нямаше руски войски и тя не се превърна в руски сателит. За да не би останалите комунистически страни в Източна Европа да последват примера й, Сталин се погрижи да се организират чистки в източноевропейските сателитни държави.

В периода непосредствено след войната започна студената война. Някои хора се опитват да винят за нея западните лидери, но повече от очевидно е, че главната причина за студената война е експанзионистичната политика на Сталин и неутолимото желание да разпростре комунистическата система — съветската власт, по цялото земно кълбо.

През януари 1953 г. съветското правителство оповести, че група лекари са арестувани, защото заговорничели да ликвидират високопоставени съветски функционери. Това прозвуча така, сякаш Сталин подготвя следващата поредица нечувани чистки. Но на 5 март 1953 г. 73-годишният диктатор умря в Кремъл. Тялото му беше балсамирано и поставено на почетно място редом до Ленин в мавзолея на Червения площад. През следващите години обаче славата му помръкна и днес той е ненавиждан като тиранин във всички земи, които някога владееше.

Сталиновият семеен живот не е много благополучен. Той се оженва в 1904 г., но след три години жена му умира от туберкулоза. Яков, единственото дете от този брак, е пленен от германците през Втората световна война. Те предлагат размяна, но Сталин отхвърля предложението и Яков умира в немски военнопленнически лагер. В 1919 г. Сталин се оженва повторно. Втората му жена умира в 1932 г, уж сама посегнала на живота си, но има слухове, че Сталин лично я е убил или е наредил да бъде убита. От втория брак се раждат две деца. Синът, офицер от военновъздушните сили, става алкохолик и умира в 1962 г. Сталиновата дъщеря Светлана забягва от Съветския съюз и в 1967 г. пристига в Съединените щати.

Най-отличителната черта на Сталин е неговата жестокост. Никога не са го вълнували чувства като милост или състрадание. При това е толкова подозрителен, че това граничи с параноя. Обаче е и изключително способен човек: енергичен, упорит, хитър, с необикновено силен дух.

Като съветски диктатор в продължение на близо четвърт век Сталин е оказал огромно влияние върху живота на много хора. Фактически, ако цялостното влияние на даден диктатор върху собственото му поколение съответства на броя на хората под негов контрол, на личните му безобразия и на времето, през което е бил на власт, июгава Сталин е може би най-забележителният диктатор в историята. Приживе той изпраща милиони хора в трудовите лагери, обрича ги на явна или пък гладна смърт. (Не може да се уточни колко хора са загинали при неговите чистки, но числото е някъде около 30 милиона.)

Ето защо няма съмнение, че кратковременното влияние на Сталин е огромно. Но подобно на съвременника му Адолф Хитлер, с когото често е сравняван, не е ясно какво ще бъде трайното му влияние.

Приживе Сталин разшири границите на Съветския съюз, създаде империя от сателити в Източна Европа и превърна СССР във велика сила с влияние във всички краища на земното кълбо. Но през последните няколко години внушителната съветска империя в Източна Европа рухна, а самият Съветски съюз се разпадна на петнайсет независими държави.

По времето на Сталин СССР беше огромна полицейска държава. След неговата смърт смъртоносната хватка на тайната полиция лека-полека се отпусна. Днес русите се радват на такава лична свобода, каквато никога не е имало в страната.

Сталиновата икономическа програма е извлечена от идеите на Маркс и Ленин. Маркс предлагаше такава линия, Ленин започна да я осъществява, но Сталин е този, който успя да премахне частното селско стопанство и частните предприятия в Съветския съюз. Тази негова политика се оказа катастрофална и сега е напълно изоставена.

Въпреки това ни се струва, че с казаното дотук значително подценяваме цялостното влияние на Сталин. Той е не само още един властолюбец и диктатор, управлявал двайсет и пет години огромна страна. Със студената война, започната от него, той дълги години след смъртта си доминираше в историята на целия свят. Нито една война — дори Втората световна — не е имала такова въздействие в света, каквото имаше студената война. Засегнати от нея бяха не само СССР и САЩ. Всяка страна на земята беше заплетена в дипломатическите и икономическите възли на това противоборство, а в много краища на света се водеха и истински войни. Оръжейната надпревара между двете суперсили — най-голямата и най-скъпата оръжейна надпревара в историята, която беше само един от елементите на студената война, костваше много трилиони долари. А може би най-лошото е, че дълги години целият свят живееше под заплахата на ядреното оръжие, което можеше да унищожи напълно съвременната цивилизация.

Студената война си спечели огромна ненавист и повечето хора искрено желаеха нейния край. Но десетилетия наред мъртвият, отречен от всички Сталин упражняваше по-голямо влияние — по-голямо истинско въздействие върху света — от всяка жива политическа личност. За него може би повече, отколкото за всеки друг, може да се каже, че „злотворството на някои хора живее и след тях“.

Студената война отдавна отмина и на пагубното влияние на Сталин може би най-после идва краят. Но не бива да забравяме, че вината за неговите престъпления трябва да бъде приписана и на Ленин, който го предхождаше и подготви сцената за него. Тъй или иначе, Сталин е един от титаните в историята: злият гений, който няма да бъде забравен скоро.






Коментирай свободно: