Графични среди под GNU/Linux

- Секция Компютри

Linux като всяка една операционна система е снабден с графична среда и графични приложения за улесняване на потребителя при работа с компютъра. За разлика от повечето операционни системи обаче Linux не притежава една единствена графична среда, a група от такива всяка една от който се характеризира с отделни белези и е удобна за различна група от потребители с различни изисквания спрямо нуждите им. За да може Linux да работи с различни графични среди/графични менажери той е снабден с Графичен сервер който управлява и чертае различните обекти който крайният потребител вижда на екрана си. Различните графични среди под Linux биват разработвани от различни екипи от разработчици и са свободни да обменят помежду си изходният код на разработените програмите. Това прави разработката на нови графични среди на базис някоя вече съществуваща сравнително лесен процес за програмиста. В тази лекция ще се опитам да ви запозная с част от графичните среди за който до момента не сме говорили. Обикновенно те са предназначени за тесен кръг от специфични задачи с по-малко функционалност която за напреднал потребител на GNU/Linux би била лесна за употреба като от друга страна посочените среди за който, ще говоря изискват малко компютърни ресурси като ( оперативна памет, дисково пространство, процесорна мощ ) и правят работата със старите и непотребни компютри ефективна. Дават ви възможност да използвате графична среда на компютри от порядъка на 200/300 Mhz s около 64/128 MB оперативна памет и твърд диск от няколко GB ( 2/3).

Най извесните графични среди и графични менажери на който, ще направя общ преглед са както следва: Window Maker, Enlightement, BlackBox, FluxBox.

 

Window Maker
 

Window Maker е част от GNU проекта наречен GNUStep. Проекта GNUStep цели да се създаде свободна графична среда еквивалент на небезизвестният NeXT Step. NeXT Step е графична среда на която потребителите на спецялни компютри наречени NeXT Step се радваха в миналото. Проекта NeXT Step е един нов поглед върху работата с графичен интерфейс и определено и е една завършена готова за работа графична среда. Поради факта че проекта NeXT Step бе със затворен код и недостъпен публично GNU се заеха да се създаде проект със отворен изходен код който да дава на потребителите на GNU еквивалент на NeXT Step, този проект бе наречен GNUStep. Window Maker ( показно на готов за работа Window Maker ). Window Maker е графичен менажер който работи безпроблемно на компютри с процесор над 100 Mhz написан е изцяло на C++ и е Обектно Ориентиран. При Window Maker потребителят има десктоп и няколко икони които се позиционират спрямо обект наречен Dock ( Док ) които се намира в десния горен ъгъл на екрана в горният ляв ъгъл се намира обект наречен Clip ( Прикачвач ). Clip може да бъде ползван да си добавяме произволен брои изпълними икони и да сменяме между различните виртуални десктопи. Window Maker има менюта който можем да извикаме чрез натискане на последен бутон от мишката в празното пространство на работният плот при което изкача падащо меню при което виждаме възможните за изпълнение програми в менюто групирани по категорий.

Имаме възможност за добавяне на нови икони в WM по следният начин стартирате желаното от менютата на Window Maker в левият долен ъгъл на работният плот вероятно виждате икона която съвпада с пуснатото приложение хващаме иконата и влачим с мишката до групата с останалите ни икони в горният десен ъгъл. Window Maker има също така виртуални десктопи. Виртуалните Десктопи ни дават възможност да пускаме различни групи от приложения като ги позиционираме в произволно избран от нас Desktop като във всеки от виртуалните ни десктопи имаме на преден план някое (активно) приложение, виртуалните десктопи ни дават възможност да си спестим труд по минимизирането и максимизирането при смяната на работата от една графична програма с друга. Window Maker идва със специялна програма за конфигурация на графичният менажер който се намира WPrefs и непосредствено след инсталацията на Window Maker е последната от иконите в Док-а. Стартираните приложения който минимизираме се нареждат в панела на Window Maker който се намира в най долната част на екрана. За да си инсталирате чист Window Maker без каквито и да са добавки ви са нужни около 2mb което е уникално малко.

За Window Maker имаme група от интерактивни програми който могат да бъдат стартирани и да показват информация за натовареността на процесора използваната памет натовареността и количеството трафик минаващо през мрежовия интерфейс и т.н., това са малки програми който са написани за Window Maker и могат да бъдат добавени допълнително по желание на потребителя. Като завършек за казаното за Window Maker, ще кажа, че Window Maker определено не е графичен менажер за хора който са свикнали с Windows, WM е особено подходящ за сървери или за работни станции на програмисти въпреки това той е удобен и за почти всичко друго което правим с KDE и GNOME. По настоящем текущата версия на графичният менажер Window Maker е 0.92.0.WM e удобен за хора който са на работното си място и ежедневно използват непроменлива група от програми след първоначална конфигурация от компетентно лице Window Maker се превръща в поне толкова удобен колкото който и да е друг от цялосните графични среди под Linux като KDE и GNOME. Като заключение за Window Maker ще кажа пробвайте го и няма да останете разочаровани :]

 

Enlightenment

Графичният Менажер Еnglightenment ( Просветление ) се появява за първи път през 2000-та година под версия 0.16 въпреки, че напоследък почти не се говори за него и много хора смятата проекта за мъртав той продължада да се развива, през 2003-та година се пуска версия 0.16.6. Уникално при Enlightment е че почти всичко в него може да бъде направено директно от клавиатурата чрез програмата e16keyedit. Говорейки за Enlightenment е добре да се спомене че Enlightenment e много преносим между различните компютърни архитектури. Част от ( Просветление ) е една специфична библиотека ( Imlib) това е библиотека за рендиране на изображения и все още се използва масово от доста свободни програми за рендиране, Imlib е била част и от проекта GNOME до пускането на GNOME 2.0 след GNOME 2.0 тази библиотека бива сменена с друга. Enlightenment се пише главно на програмният език C като е написан така че позволява да бъде надграждан и с други езици като Perl, Pyhon и Ruby. Потребителите на Enlightment могат да се радват на огромна възможност за конфигуруемост ( от графичен интерфеис ) не присъща на който и да е друг графичен менажер под Linux. Enlightenment e и ужасно гъвкав.

В ( Просветление ) имате и вграден набор от (Themes) теми с който можете да разкрасите Desktop-а си.

Enlightment 0.16.1 заема около 10 MB.

Последната версия на ( Просветление ) по която се работи е 0.17, Целта на версия (Enl.) 0.17 е да бъде следващо поколение графичен менажер. Kato ще предлага интеграция между файловете и вашата графична среда като бива обграждан от графично обогатена и гъвкава архитектура. Целта на 0.17 е да се представи нов метод за визуализация на десктопа ви. В общи линий Enlightment би ви бил полезен ако предпочитате по красив и гъвкав интерфейс който да радва окото. Хубавото при ( Просветление ) е, че дава възможност да получите по красив ( по мое мнение ) десктоп от Window Maker, като същото време Enlightment би работил спокойно на машина на около 200 Mhz с 64 MB ram.

 

Blackbox

Blackbox ( Черна Кутия ) е бърз лек графичен менажер без нужда от купища досадни библиотеки от който да зависи. Blackbox е написан изцяло на езика C++ без да се ползва какъвто и да е код от други проекти за графични менажери. Като графичен изглед Blackbox е сходен с Window Maker. Blackbox е проект с отворен изходен код като подлежи под спецялен лиценз наречен MIT License. MIT License е доста сходен с BSD License. Blackbox е простичък графичичен менажер, ако сте работили със графичен менажер изпълнен с картинки радващи окото и всевъзможни джунджурий можете да бъдете шокирани от простата на Blackbox, поради огромното количество празно място на Desktop-а. Въпреки това въпрос на потребителско желание е да си добавите нужните ви инструменти по от други графични менажери. Blackbox e минимиластичен той не поддържа икони и връзки ( shortcuts ), управление с клавиатурата, ефектни менюта и всевъзможните му джунджурии и инструменти който сме свикнали да ползваме в десктоп среди като GNOME и KDE. Никога целта на Blackbox не е била такава, целта на Blackbox e ефективно да управлява прозорците на програмите който използаме. Blackbox е гъвкав и научавайки основите му ви дава възможност лесно да използвате части от други графични менажери за да му увеличите възможностите който има по подразбиране. Можете да мислите за BlackBox като основа на която можете да създадете какъвто и да е Desktop който си представите. Blackbox няма taskbar, но вместо това можете да използвате функционалността която ви се дава от менюто изкачащо ви при позициониране на мишката на някоя празна част от Desktop-а. Blackbox поддържа скриване на прозорците в панела за прозорци както и виртуални десктопи. Ако изпробвате Blackbox и той ви хареса но искате да разширите възможностите му препоръчвам ви да посетите следният адрес http://blackboxwm.sourceforge.net/BlackboxAddons. Като заключение относно казаното за Blackbox, ще кажа че blackbox е малък функционален и прекрасен менажер за хора който искат минималното от графичният си менажер. Blackbox няма нужда от мощни машини за да върви добре той би вървял на компютър с тактова честота на процесора от порядъка на 66Mhz и нагоре с оперативна памет от 32MB. Инсталиран blackbox заема приблизително 600 kb от дисковото ви пространство. Сами можете да видите че blackbox е ужасно малък и непретенциозен и в същото време ви дава възможности за сравнително нормални възможности за работа с графични програми.
 

FluxBox

FluxBox ( значи изтичане/течение)(C) е още един от графичните менажери за графичният сервер X.

FluxBox e базиран на BlackBox 0.61.1. Тъй че fluxbox прилича доста на BlackBox по стилове,цветове, разположение на прозорците, освен това темите за разкрасяване на FluxBox са 100% съвместими с тези на Blackbox. Тъй че бихте се питали каква е разликата между FluxBox и BlackBox. Отговорът е Голяма! ;]

 

Допълнителните неща който FluxBox поддържа са както следва:

- Конфигурация на Windows tabs ( Прозоречни табове ).

- Поддръжка на икони

- Възможност за промяна на бутоните и добавяне на нови бутони

- Управление на прозорци на програми част от KDE

- Частична поддръжка на управление на прозорци на програми част от GNOME.

- Поддържа трансперантност на Desktop-a

- Други разни минимални преймущества.

Текущата последна версия на FluxBox е 9.1.4.

По мое мнение FluxBox е за хора който биха желали нещо средно между Window Maker и Enlightment, като FluxBox e доста красив и в същото време по малко товарещ компютъра от Enlightment. FluxBox би работил добре с компютри около 266 Мhz процесор и памет от порядъка на 64 MB. FluxBox e пренесен и на операционните системи FreeBSD, NetBSD и OpenBSD и се радва на широка популярност сред потребителите на BSD.

Често използвана добавка към FluxBox която не е част от самия FluxBox се нарича GKRELLM. GKRELLM e програма от тип интерактивен системен монитор и ни дава информация опреснявана през определен период от време за състоянието на различни компоненти от компютъра като (CPU usage, load, Disk, Active net Interfaces) ( Процесор, обща натовареност на компютъра, Дискове, Активни мрежови връзки ). GKRELLM има възможност да следи и други компоненти като PPP връзка ( състояние на свързаност към интернет чрез модем ), включва монитори за текущата употреба на паметта и слапа, мониторинг на laptop батерий, температура на процесора монитор за времето от което вашата машина не е рестартирана както и календар с часовник.
 

Библиография:

http://windowmaker.org

http://www.enlightenment.org

http://blackboxwm.sourceforge.net

http://fluxbox.sourceforge.net

http://members.dslextreme.com/users/billw/gkrellm/gkrellm.html
 

Връзки:

http://www.gnustep.org/

http://windowmaker.org

http://www.enlightenment.org

http://blackboxwm.sourceforge.net

http://scrudgeware.org/projects/Hackedbox

http://fluxbox.sourceforge.net

http://members.dslextreme.com/users/billw/gkrellm/gkrellm.html

Терминология:

О: графичен менажер - Менажер който предлага група от функций от който могат да се ползват ot програмите които стартираме на компютъра.

О: графична среда - Съвкупност от програми и графичен менажер изграждащи готова за работа потребителска работна станция. ( Примери за такива са графичните среди за който говорихме в предните лекции GNOME и KDE ).

О: C, C++, Python, Ruby - Програмни езици за създаване на компютърни програми.

О: Библиотека - Почти всички програми в стена компютрите използват така наречените библиотечни файлове които дават възможност на програмистите да използват различни функционалности при изграждане на творената от програмиста програма, почти всички програми който използваме ежедневно при работата си с компютър ползват файлове библиотеки за да извършват сложните си операций.

О: Server/Сервер - компютър който предоставя ресурсите си за употреба от група от компютри.

 






Коментирай свободно: