ДЮЛЯ - (Cydonia oblonga)

- Секция Биология

ДЮЛЯ - (Cydonia oblonga)У нас дюлята не се среща в диво състояние. От древни времена тя е пренесена от Средна Азия, където е нейната родина. Хората я отглеждат вече хилядолетия заради неповторимите й плодове. На някои места из страната тя дори е подивяла и се среща докъм 1400 м над м. в. В древността за народите от страните край Средиземно море дюлята е била символ на любовта и плодородието. В легендите дори се разказва, че "ябълката на раздора", която Парис подал на Афродита - богинята на красотата, е била всъщност един прекрасен дюлев плод.

Дюлята е листопаден храст или ниско дърво със сравнително слабо развита и плитка коренова система. Стъблата й са покрити със сива или сиво кафява кора, която се лющи на неправилни тънки люспи. Короната й е слабо разперена и цялото растение достига 6 - 7 м височина. Листата на дюлята са едри, с яйцевидна форма и целокраен ръб, отгоре са тъмнозелени, голи, а отдолу изглеждат сиво бели от напластените белезникави власинки. През април и май дюлята се обкичва с едри единични бледорозови цветове. Те са двуполови, с петделна сиво зелена чашка и петделно бледорозово (понякога чисто бяло) венче, по листчетата на което се забелязват тъмни жилчици. В центъра на цветното легло е разположен плодник с 5 свободни стълбчета, всяко с по едно топчесто близалце. Цветовете на дюлята са примамливи за насекомите, които събирайки нектар, ги опрашват.

Извърши ли се и оплождането, дюлята завързва плодове, които започват бързо да едреят и през септември и октомври дърветата и храстите й превиват клони под тежестта им. Дюлевият плод се нарича от ботаниците лъжлив ябълковиден или крушовиден, защото в образуването на месестата част участвува не само плодникът, но и цветното легло, както всъщност е и при ябълката, и при крушите, и при други розоцветни растения. А хрущялните гнезда, които ще ви се хвърлят в очи, щом разрежете един дюлев плод, са костилко подобни образувания (наричат се ендокарпи) с много каменисти клетки. В тези хрущялни гнезда се намират кафявите семена на дюлята. Плодът на дюлята от незапомнени времена се използува от хората. Той е богат на захари, минерални соли, витамини, танини и пектин. Тези вещества го правят не само хранителен, но му придават и лечебни свойства. Семената му съдържат гликозиди, масла и дъбилни вещества. Народните лечители много отдавна препоръчват отвара от дюлеви плодове, особено от най-вътрешните им части, като успокоително средство и против кашлица.






Коментирай свободно: