АДАМ СМИТ 1723 - 1790. Една уникална личност

- Секция История

Адам СмитАдам Смит, най-видната фигура в развитието на икономическата теория, е роден в 1723 г. в град Кърккалди, Шотландия. Като младеж следва в Оксфордския университет, а от 1751 до 1764 г. е професор по философия в Глазгоу. там публикува първата си книга — „Теория за моралните чувства“, която му спечелва име в интелектуалните кръгове. Но трайната си слава дължи най-вече на големия труд „Издирвания върху естеството и причините за богатството на народите“, издаден в 1776 г. Книгата незабавно постига успех и до края на живота си Смит се радва на голяма известност и уважение. Той умира в Кърккалди в 1790 г. Смит не се е женил и няма деца.

Той не е първият, който се посвещава на икономическата наука, и много от най-известните му идеи не са оригинални. Но пръв представя изчерпателно и системно икономическа теория, която е достатъчно точна, за да служи като основа на бъдещия напредък в тази област. Ето защо може да се каже, че „Богатството на народите“ е отправната точка за съвременните изследвания на политическата икономия.

Едно от големите достойнства на книгата е, че тя разсейва много погрешни възгледи от миналото. Смит оборва по-старата меркантилистка теория, според която от първостепенно значение е държавата да разполага с големи количества злато. Неговият труд отрича и схващането на физиократите, че земята е главният източник на стойности; вместо него утвърждава основното значение на труда. Смит особено набляга на увеличаването на производството, което може да се постигне чрез разделение на труда, и атакува цял ред остарели и произволни правителствени ограничения, които само спъват развитието на индустрията.

Главна идея в „Богатството на народите“ е, че наглед хаотичният свободен пазар е фактически саморегулиращ се механизъм, който доставя онзи вид и онова количество стоки, които са най-търсени и най-необходими на обществото. Да речем, има недостиг на някой търсен продукт. Естествено, цената му се увеличава, а тя носи по-големи печалби на производителя. Поради високата печалба и други ще се стремят да пуснат същия продукт. Производството му се увеличава и ще намали първоначалния недостиг. Освен това повишеното предлагане заедно с конкуренцията между производителите ще сведе стоката до нейната „нормална цена“, с други думи, до производствената й стойност. Никой не си е поставял съзнателно като цел да премахне недостига, за да помогне на обществото; и въпреки това проблемът е разрешен. Всеки човек по думите на Смит „преследва само лична изгода“, но той е „воден от невидима ръка, за да постигне цел, която не влиза в намеренията му… Като преследва личния си интерес, той често пъти отстоява интереса на обществото по-резултатно, отколкото ако съзнателно си беше поставил такава цел.“ („Богатството на народите“, IV книга, II глава.)

Обаче „невидимата ръка“ не може да си свърши работата както трябва, ако свободната конкуренция се натъква на пречки. Ето защо Смит вярва дълбоко в свободната търговия и се противопоставя решително на високите мита. Фактически той е върл противник на повечето държавни мерки в търговията и свободния пазар. Такава намеса, твърди той, почти винаги намалява икономическите резултати и води до това, че в крайна сметка хората плащат по-високи цени. (Смит не е измислил термина „ненамеса на държавата“, но е направил повече от всеки друг за утвърждаването на този принцип.)

Някои остават с впечатлението, че Адам Смит е чисто и просто апологет на интересите на търговците, но това е погрешно впечатление. Много пъти и със силни думи той заклеймява монополистичната практика в търговията и настоява за премахването й. Смит съвсем не гледа наивно на действителната търговска практика. Ето един характерен пасаж от „Богатството на народите“: „Хората от една и съща професия рядко се събират, но разговорите им все завършват със заговор срещу простолюдието или с някаква сплетня за повишаване на цените.“

Адам Смит така добре организира и излага икономическото си учение, че само след няколко десетилетия предишните икономически школи вече са забравени. Всъщност всички техни положителни страни са включени в системата на Смит, в която той последователно излага и недостатъците им. Приемниците на Смит, между които икономисти като Томас Малтус и Дейвид Рикардо, доразработват и усъвършенстват неговата система, без да променят основните й насоки, и я превръщат в структура, която днес наричаме класическа икономика. Макар съвременната теория да е прибавила в нея нови неща, тя е до голяма степен естествено продължение на класическата икономика.

В „Богатството на народитеСмит донякъде предусеща възгледите на Малтус за пренаселеността. Но докато Рикардо и Карл Маркс твърдят, че нарастването на населението няма да даде възможност надниците да надхвърлят необходимия за съществуване минимум, Смит заявява, че в условията на увеличаващо се производство е възможно да се увеличават и надниците. Фактите показват нагледно, че Смит е бил прав по този въпрос, а Рикардо и Маркс са сгрешили.

Въпросът за влиянието на Смит върху законодателството и държавната политика стои съвсем отделно от въпроса за правилността на неговите възгледи и влиянието му върху по-късните теоретици. „Богатството на народите“ е написана с голяма вещина и яснота, които й осигуряват широка читателска публика. Доводите на Смит против държавната намеса в търговията и търговските дейности и в полза на ниските мита и свободната търговия оказват решително влияние върху политиката на много държави през целия XIX век. Неговото въздействие в тази област се чувства дори в наши дни.

Икономическата теория преживя голям напредък след него и тъй като някои от идеите му бяха заменени, лесно е да подценим значението на Адам Смит. Но истината е, че той е първосъздателят и основателят на икономическата теория като системно изследване и затова е важна фигура в историята на човешката мисъл.






Коментирай свободно: