ВОЛТЕР 1694 - 1778. Една уникална личност

- Секция История

Франсоа Мари АруеФрансоа Мари Аруе — известен повече с псевдонима си Волтер — е най-видната фигура на френското Просвещение. Поет, драмописец, есеист, романист, автор на разкази, историк и философ, Волтер е пасторът на свободомислието и либерализма.

Роден е в 1694 г. в Париж. Произхожда от буржоазно семейство и баща му е бил юрист. В юношеските си години Волтер се учи в йезуитския колеж „Луи ле Гран“ в Париж. После известно време следва право, но бързо се отказва. Още млад започва да се слави с остроумието си, с находчивите си вицове и сатирични стихове. При стария режим във Франция обаче такова остроумие може да бъде опасно, така че Волтер е арестуван и хвърлен в Бастилията заради някои свои политически стихове. Прекарва близо година в затвора, където убива времето, като пише епична поема, озаглавена „Анриада“.

По-късно тя спечелва доста почитатели. В 1718 г., малко след излизането му от затвора, в Париж е поставена пиесата му „Едип“, която има огромен успех. На двайсет и четири години Волтер е вече прочут и до края на живота си остава видна фигура във френската литература.

Волтер борави добре не само със словото, но и с парите, така че лека-полека само със собствени сили става богат човек. Но в 1726 г. го сполетява неприятност. Волтер вече се е утвърдил като най-остроумния и най-бляскавия събеседник на своето време (а може би и на всички времена). Обаче му липсва скромността, която според някои френски аристократи е задължителна за обикновения французин. Това довежда до публичен спор между Волтер и един такъв аристократ на име Шевалие дьо Роан и Волтер излиза победител в словесната битка. Скоро след това той е пребит жестоко от група бабаити, зад които стои Шевалие, който малко по-късно успява да го хвърли в Бастилията. Скоро Волтер е освободен от затвора при условие да напусне Франция. Той заминава за Англия, където остава около две години и половина.

Престоят на Волтер там се оказва важна повратна точка в живота му. Той се научава да говори и чете английски и се запознава с творбите на знаменити англичани като Джон Лок, Франсиз Бейкън, Айзък Нютън и Уилям Шекспир. Освен това завързва лично познанство с повечето видни английски мислители от онова време. Силно впечатление му правят Шекспир, английската наука и английският емпиризъм. Но най-силно впечатление оставя у него британската политическа система. Английската демокрация и личните свободи са в рязък контраст с познатите му политически условия във Франция.

Когато се завръща в родината си, Волтер написва своята първа значителна философска творба — „Философски писма“, обикновено наричана „Писма за англичаните“. Тази книга, издадена в 1734 г., бележи истинското начало на френското Просвещение. В нея Волтер представя в благоприятна светлина британската политическа система, идеите на Джон Лок и други английски мислители. Но издаването на книгата предизвиква гнева на френските власти и Волтер отново е заставен да напусне Париж.

Следващите петнайсет години Волтер прекарва предимно в Сирей, Източна Франция. Там става любовник на мадам дю Шател, прекрасната образована съпруга на един маркиз. Година след нейната смърт, в 1750 г., Волтер заминава за Германия по лична покана на пруския крал Фридрих Велики. Той живее три години в кралския дворец в Потсдам. Отначало се погажда добре с умния и интелигентен Фридрих, но накрая двамата се скарват и в 1753 г. Волтер напуска Германия.

След това се установява в едно имение близо до Женева, където е на сигурно място и няма опасност нито от френски, нито от пруски крале. Поради либералните му възгледи обаче дори Швейцария е малко опасна за него. Затова в 1758 г. Волтер се преселва в друго имение — във Ферней, близо до френско-швейцарската граница, където в случай на неприятности с властите има два пътя за бягство. Той живее двайсет години във Ферней, където непрекъснато пише литературни и философски произведения, разменя писма с видни интелектуалци от цяла Европа и приема гости.

През всички тези години литературната дейност на Волтер продължава неспирно. Той е невероятно продуктивен писател, може би най-продуктивният в тази книга. Всичките му произведения надхвърлят 30 000 страници. Те включват епични поеми, лирични стихове, лични писма, памфлети, романи, разкази, пиеси и сериозни трудове по история и философия.

Волтер винаги е бил убеден привърженик на религиозната търпимост. Когато наближава седемдесетте, във Франция възникват няколко особено фрапантни случая на преследване на протестанти. Възмутен и вбесен, Волтер се посвещава на интелектуален кръстоносен поход срещу религиозния фанатизъм. Написва много политически брошури, с които се противопоставя на религиозната нетърпимост. Започва да завършва всичките си лични писма с думите „Изкоренете тази гадост“. За Волтер „тази гадост“ е религиозният шовинизъм и фанатизъм.

В 1778 г., вече осемдесет и три годишен, Волтер се завръща в Париж, където присъства на премиерата на новата си пиеса „Ирен“. Огромно множество аплодира „великия отец“ на френското Просвещение. Стотици почитатели, между които Бенджамин Франклин, му ходят на гости. Но животът на Волтер е към своя край. Той умира в Париж на 30 май 1778 г. Поради отявления си антиклерикализъм не може да получи прилично християнско погребение, но тринайсет години по-късно победоносните френски революционери изравят останките му и ги препогребват в Пантеона в Париж.

Волтеровите произведения са толкова много, че е трудно да изредим дори най-значителните в такава кратка статия. Но по-важни от отделните заглавия са основните идеи, които той застъпва през целия си живот. Едно от неизкоренимите му убеждения е вярата му в необходимостта от свобода на словото и на печата. Често му се приписва мисълта: „Не одобрявам това, което казваш, но ще защитавам до смърт правото ти да го казваш.“ Въпреки че Волтер едва ли се е изразил точно така, тази фраза несъмнено отразява неговите схващания.

Друг ръководен принцип на Волтер е свободата на религията. През целия си живот той неотстъпно се противопоставя на религиозната нетърпимост и гонения. Макар че вярва в Бога, той не понася религиозните догми и постоянно застъпва гледището, че организираната религия е по същество шарлатания.

Съвсем естествено Волтер не е учен, но се интересува от науката и твърдо подкрепя емпиричните възгледи на Франсиз Бейкън и Джон Лок. Освен това той е сериозен и задълбочен историк. Едно от най-забележителните му произведения е неговото универсално „Съчинение за нравите и духа на нациите“. То се различава от повечето предишни исторически книги главно в две отношения: първо, Волтер признава, че Европа е само малка част от света и затова отделя на историята на Азия значително място; второ, той възприема възгледа, че културната история е, общо взето, много по-важна от политическата. Затова книгата му се занимава повече със социалните и икономическите условия и с развитието на изкуствата, отколкото с кралете и с водените от тях войни.

Волтер не е така оригинален философ както останалите в тази класация. До голяма степен той е заимствал идеите си от Джон Лок и Франсиз Бейкън, преповтарял ги и ги популяризирал. Но благодарение преди всичко на неговите произведения идеите за демокрация, религиозна търпимост и свобода на мисълта се разпространяват из цяла Франция, а оттам — и в по-голямата част от Европа. Във френското Просвещение има и други видни личности (Дидро, Русо, Монтескьо и т. н.), но справедливостта изисква да кажем, че Волтер заема челно място в него.

Първо, хапливият му литературен стил, дълголетното му поприще и многобройните му произведения му осигуряват по-широка аудитория, отколкото на всеки друг автор. Второ, неговите идеи са характерни за цялата епоха на Просвещението. И трето, Волтер предхожда по време всички останали големи фигури на Просвещението. Великото произведение на Монтескьо „Духът на законите“ излиза едва в 1748 г.; първият том от прочутата „Енциклопедия“ се появява в 1751 г.; първото съчинение на Русо е написано в 1750 г. А Волтеровите Философски писма“ излизат в 1734 г., когато славата му се носи вече шестнайсет години.

Днес Волтеровите произведения почти не се четат с изключение на „Кандид“. Но през XVIII век те са имали широка читателска публика, което означава, че Волтер е играл голяма роля в промяната на обществения климат, която накрая довежда и до Френската революция. При това неговото влияние не се ограничава само до Франция. Американци като Томас Джеферсън, Джеймс Мадисън и Бенджамин Франклин също са запознати с произведенията му и много от Волтеровите идеи стават част от американската политическа традиция.






Коментирай свободно: