ВОЛСКИ ЕЗИК - (Phyllitis scolopendrium)

За да попаднете на тази интересна папрат, трябва да обходите най-сенчестите места и скалистите почви в някоя по-усойна широколистна гора. Тя е типично сенколюбиво и влаголюбиво растение, затова най-често ще я срещнете в закътаните долове по северните склонове на предпланинските и планинските райони. А ще я познаете много лесно по твърде характерните й белези и лесно ще я запомните. Волският език е многогодишна вечнозелена папрат с късо подземно развиващо се стъбло. Както при всички наши папрати то е видоизменено в коренище, от връхната част на което всяка пролет израстват по няколко листа, снопчесто или розетковидно разположени.

Те са тъмнозелени, до блясък лъскави, като че са направени от восък, дълги от 15 до 40 см, а широки от 3 до 7 см. И са цели, ненаделени, линейно-ланцетни, поради което наистина по форма наподобяват дълъг език, и нашият народ сполучливо е нарекъл заради тях папратта с имената волски език, биволски език или еленов език.Такива цели листа няма нито една друга наша папрат. Затова, когато за пръв път се срещнете с волския език, може би няма да повярвате, че пред вас се намира папратово растение. Искате ли да се уверите, че не грешите, погледнете листата отдолу. Откриете ли от двете страни на средната жилка на по-възрастните от тях косо разположени линейни сори, това ще ви подскаже, че наистина сте намерили папратта волски език.

Нейните сори са загърнати с покривало, което се състои от две надлъжни части, плътно долепени една до друга, докато спорангиите са млади. След узряването и разпукването им те се раздалечават и зрелите спори се разсейват през образувалата се между тях цепнатина. Заради оригиналните си листа, които се запазват зелени и през зимата, в някои страни волският език отдавна се отглежда като украсно растение. С тази красиволистна папрат могат да се обогатят с вечнозелени растения и нашите градини и паркове, като се засаждат коренища, пренесени от дивата природа. В по-стари времена волският език се славел като лечебно растение. Народните лечители използували отвара от листата му против кашлица, стомашни болки и диария, а също при болести на черния дроб и далака. Но това вече е забравено.