ВЪЛЧА ЛЮЦЕРНА - (Medicago lupulina)

- Секция Биология

ВЪЛЧА ЛЮЦЕРНА - (Medicago lupulina)Вълчата люцерна е един от 16-те представителя на род Люцерна, които растат в нашата природа. Тя се среща в цялата страна и е обитател на умерено влажни и сухи ливади и пасища, заселва се из сечищата и храсталаците, край нивите и дори по крайморските пясъци. Еднакво добре се развива и в равнините, и в предпланините, и в планините, където се "изкачва" докъм 1500 м над м. в. Вълчата люцерна (понякога я наричат и хмелна люцерна) е едногодишно до многогодишно растение и това зависи от почвените и климатичните условия, при които тя расте. Най-често се развива като двегодишно растение. Стъблата й са полегнали върху почвата или се приповдигат над нея, достигайки 40 см височина. Те са силно разклонени, някои са с власинки, а други са голи. Вълчата люцерна има тройни листа, които излизат от пазвите на прилистници. Листчетата има обратно яйцевидна форма, на върха са с характерно триъгълно зъбче, а ръбът им е дребно назъбен.

Цветовете на вълчата люцерна са двуполови, неправилни, устроени както при всички останали бобови растения. Листчетата на венчето обаче са обагрени лимоновожълто, а тичинките са двубратствени. Цветовете са събрани в сбити гроздовидни съцветия или в главички. Разцъфтяването им става през май и продължава до края на лятото. Вълчата люцерна е самоопрашващо се растение. През септември се появяват плодчетата й. Те са бъбрековидни бобове със спирално завити жилки и много власинки по повърхността им. Във всяко плодче се образуват по няколко дребни топчести семенца. След узряването плодчетата почерняват. Както вече стана дума, у нас се срещат още видове люцерна. Един от основните белези, по които те се разграничават, е формата на боба и спиралните намотки, или жилки, които той образува. Затова определянето на люцерна без плодчета е извънредно трудна работа. Вълчата люцерна е добро фуражно растение - нейните части са богати на белтъчини.






Коментирай свободно: