ЦЕР

- Секция Биология

ЦЕРЕдва ли има човек, който да не се е любувал на хубавите церови дъбрави, разпростряни от морския бряг до 1200 м над м. в., или на смесените широколистни гори, в които пак церът привлича вниманието. Най-обширни са церовите съобщества в Източна България. Церът е листопадно дърво със силно развита коренова система, която прониква дълбоко в почвата. Издържа и на по-ниски, и на по-високи температури и засушавания, но е чувствителен към късните пролетни слани. Към почвените условия церът не е особено взискателен, но най-добре се развива на сиви и канелени горски почви при по-топъл и по-сух климат. Церът има прав и мощен ствол, който на върха си е увенчан с красиво разперена кълбовидна корона. На височина той достига 30 - 35 м. Кората му е сиво-черна, дълбоко напукана, образувайки дълги и тесни плочки, разделени с дълбоки бразди.

Листата му са прости, продълговати или продълговато яйцевидни, на дължина стигат до 14- 15 см, а на ширина - до 8 см. Те са пересто наделени, а отделните дялове са заострени, целокрайни или са раздалечено назъбени. Листните петури на цера имат дълги дръжки и се открояват отдалеч с лъскавата и тъмнозелена повърхност. При пипане с ръка наподобяват кожестите листа на някое вечнозелено дърво. На всеки лист могат да се изброят от 5 до 10 двойки странични жилки, като всяка от тях завършва в заострения връх на листните дялове. Церът е еднодомно растение. Неговите мъжки и женски цветове са събрани в ресовидни съцветия. Мъжките реси имат продълговата форма и са увиснали. Всеки мъжки цвят е съставен от околоцветник от 5 - 6 жълто-зелени, сраснали в основата си, листчета, а навътре от тях са 4- 6 тичинки. Женските реси са топчести и се развиват в пазвите на листата. Всеки женски цвят има напълно сраснал бледозелен околоцветник, който обгръща конусовидния плодник, той е с 4 къси стълбчета, всяко от които завършва с близалце.

Цъфтежът на цера е през май и юни. От опрашените с помощта на вятъра цветове се образуват плодовете - кафяви продълговато яйцевидни жълъди, вложени в едра купула, чиято повърхност е покрита с пепелявосиви, дълги до 1 см и широки около 1 мм линейно шиловидни люспи, които са разперени и извити назад. Жълъдите узряват през септември и октомври на следващата година. В нашата флора се срещат още 14 вида дъб. Тяхното различаване става по много белези, но най-важните са начинът на изрязване на листната петура и формата на дяловете й, типът на власинките по повърхността на листата и формата на израстъците по повърхността на купулите. Церът се отличава с дървесина, която лесно загнива й затова се използува ограничено като строителен материал. Но ако тя се обработи по подходящ начин (импрегниране с химически средства), става трайна и полезна. Жълъдите му са добра храна за някои домашни животни. Церът е дълголетно дърво - живее докъм 600 - 700 години.






Коментирай свободно: