ТРОСКОТ

За тази житна трева сякаш няма неподходящи места за виреене. Ще я видите процъфтяваща по заливните места край реките, край вадите и напоителните канали. Същевременно, макар и постоянно тъпкана от хора и добитък, тя расте добре из сухите пасища в селските мери и край пътищата. Среща се също като плевел в посевите, окопните култури, лозята, овощните и зеленчуковите градини, въпреки че тракторите безпощадно я мачкат и "разкъсват на парчета".

Същевременно тя е между първите заселници на залежите, покрива с плътни килими дори влажните засолени почви, които повечето от растенията избягват. Така е във всички части на нашата страна - от крайбрежието на морето докъм 800 м над м. в. По високо троскотът не се среща. Троскотът е многогодишно растение с пълзящо хоризонтално и многогократно разклоняващо се извънредно жилаво коренище, дълго около един метър. То е белезникаво до сламено жълто на цвят, грубо възлесто, тук-там с малки недоразвити листа. Видът му е толкова характерен, че дори парченце от него, дълго само няколко сантиметра, е достатъчно, за да познаете "в негово лице" троскота.

От това коренище всяка пролет се развиват надземните стъбла на троскота. В началото те пълзят известно време по почвата, след което върховете им се извиват коленчато и започват да растат право нагоре. Това са цветоносните стъбла. Те са коленчати, високи от 30 до 50 см, с линейно ланцетни, доста твърди листа и завършват с много характерни метличести съцветия, по които троскотът може да се разпознае безпогрешно още отдалече.

Те приличат на ръка с разтворени пръсти. Всяко е съставено от 3 до 7 тънки класовидни клонки, които излизат от една точка. Разгледате ли ги отблизо, ще откриете, че осите на класовидните клонки са тристенни и че класчетата са разположени в два сближени реда само върху едната им страна. Самите класчета са с по един цвят, обхванати отвън от две еднакво дълги безосилести плеви, по-късно от плевиците им, които също са без осили.

Троскотът развива и многобройни надземни издънки, които пълзят хоризонтално по почвата, разклоняват се и се разпълзяват на всички страни, като се преплитат една с друга и образуват често плътен синкаво зелен килим върху нея. Едновременно с нарастването им на дължина (понякога до 185 см) тези издънки непрекъснато се вкореняват във възлите си и там се образуват все нови и нови цветоносни стъбла. Затова троскотът цъфти и плодоноси около 3 месеца - откъм началото на юли докъм края на септември.

Троскотът е един от най-широко разпространените и най-трудно изкоренимите плевели у нас. Същевременно той е ценно фуражно растение. В някои страни с по-влажен климат, където израства на височина дори до 1,5 м, от него създават и изкуствени ливади. А тъй като понася продължителни засушавания и отъпкване, троскотът се оказал незаменим при затревяването на летищата и стадионите.