ПОЛСКИ ХВОЩ - (Equisetum arvense)
- Секция Биология
Те са високи от 10 до 30 см и на върха са увенчани с тясно яйцевидно спороносно класче - стробил, дълго до 3,5 см. Затова се наричат спороносни стъбла. Наричат ги и пролетни, защото се развиват рано напролет. Спороносните, или пролетните стъбла живеят кратко. След като спороносните им класчета узреят и спорите се разсеят от тях, те загиват. Не след дълго обаче от същите коренища израстват многобройни зелени и прешленесто разклонени стъбла, стигащи на височина до 70 см, които външно толкова се различават от спороносните, че могат да се сметнат за съвсем друг вид хвощ. Тези стъбла, макар да се появяват още към края на пролетта, се наричат летни. Наричат ги също вегетативни, или стерилни стъбла, защото по тях спороносни класчета не се образуват. От останалите 6 вида хвощ, които са разпространени в нашата страна, единствено големият хвощ (Equisetum telmateia) или самодивската хурка, както го наричат на много места у нас, е като полския хвощ с два типа стъбла. Той също има пролетно (спороносно) и лятно (стерилно) стъбло, но те са 2 - 3 пъти по-високи и по-дебели, отколкото при полския хвощ. Полският хвощ е лечебно растение. Като билка срещу много болести нашият народ започнал да употребява летните му стъбла още в много стари времена. Лечебните му свойства са потвърдени и от официалната медицина. Сега от него се приготвят различни противовъзпалителни, пикочогонни и кръвоспиращи препарати. Те се използуват при отоци, предизвикани от нарушения в кръвообращението, при възпалителни процеси в отделителната система, при плеврити и други заболявания. Летните стъбла на полския хвощ са богати на кристали от кремъчно вещество. Затова пепелта, която остава след изгарянето им, може да служи за излъскване на фини метални и дървени предмети. Полският хвощ обаче същевременно е вредно плевелно растение във влажните обработвани земи и ливади, което много трудно се унищожава. Коментирай свободно: |