Олимпийските игри в античността

- Секция Игри

Олимпийските игри са най-древното и най-популярно спортно мероприятие в Древна Гърция. За първи път са организирани през 776 г.пр.Хр. в чест на празненствата посветени на Зевс. Годината на провеждането на Олимпийските игри е считана за изключително важна затова от нея започва гръцкото антична летоброене. От 776г.пр.Хр.до 393г.пр.Хр.се провеждат редовно на всеки 4 години.
Според най-разпространената версия самия Зевс е основоположник на игрите, като благославя посветената на него свещена горичка в Олимпия-алтис – мястото, където традиционно се провеждат.
Според други сведения, Олимпийските игри са възникнали от друг култ – спортните игри в чест на Пелопс. Според гръцката митология Пелопс бил син на печално известния Тантал-любимецът на боговете, който трябвало да изтърпи страхотни мъки в царството на Аид. За да провери проницателността на боговете, той ги поканил на пир, едно от блюдата на който бил синът му Пелопс, насечен на парчета. Те открили измамата и не вкусили от месото, само потъналата в скръб за дъщеря си Деметра, изяла по невнимание част от едното му рамо. Боговете съединили късовете и съживили Пелопс, а на мястото на изядената част поставили слонова кост. Младият Пелопс получил властта в родния си град Сипила, но скоро му се наложило да воюва с могъщия цар на Троя. Победеният Пелопс бил принуден да напусне родината и се заселил в южна Гърция на полуостров, носещ и досега неговото име – Пелопонес. Веднъж виждайки дъщерята на цар Еномай, красавицата Хиподамея, пожелал да се омъжи за нея. Еномай се стараел да осуети омъжването на дъщеря си, защото получил предсказание, че ще умре, когато дъщеря му се омъжи. Обявил, че ще даде дъщеря си на този, който победи в надбягване с колесници. Пелопс спечелил състезанието с измама, но тези състезания били смятани за начало на Олимпийските игри.
Археолозите са намерили потвърждение за връзката на Пелопс с Олимпийските игри. На така наречения свещен участък на Зевс в Олимпия – града, където се провеждат игрите, те намерили останки от светилището на Пелопс приблизително от края на 2-то хил.пр.Хр.
Други свързват възникването на Олимпийските игри с Херакъл (Херкулес). Легендара разказва, че героят Херакъл е измислил пистата за надбягвания от благодарност към баща си Зевс.
Но всичко това са само легенди. Историята предлага и трети вариант. Първите Олимпиади били събитие с локален характер и привличали немного участници и зрители – само жители на Елида и Спарта. Победителите от първите 11 Олимпийски игри са родени в Западен Пелопонес. Счита се, че правилата и порядките за провеждането на игрите са установени от Ликург – царят на Спарта, Клеосфен и Ифит-владетелят на Елида. Текста на този договор бил записан на бронзов диск, за него през ІVв.пр.Хр.съобщава Аристотел и бил видян от Павсаний ІІв.пр.Хр.
В първата Олимпиада имало едно единствено състезание – бягане на юноши на кратка дистанция 1 стадий (185м). историята е съхранила и името на победителя – олимпионик (от Нике-богиня на победата) готвачът от Елида – Кореб.
От 660г.пр.Хр. на състезанието били допускани всички жители от континентална Гърция. А 40 години по-късно в Олимпиадите вземали участие и жителите на гръцките колонии.
Известно време след започването на игрите по всички гръцки градове се разпращали вестители, за да разгласят събитието. В чест на Зевс тогава се сключвало примирие, което прекратява всички междуособни войни по време на Олимпийските игри.
Участниците в състезанията пристигали 3-4 седмици по-рано, за да се запознаят с обстановката и да продължат тренировките си при местни условия.
Игрите започвали с жертвоприношение при олтара на Зевс. Там всички полагали олимпийската клетва – да спазват олимпийския регламент и да действат честно и достойно – първо царят на Елида, след него съдиите (първоначално 9, впоследствие 12 души), а след тях самите състезатели заедно с треньорите си и семействата си. В Олимпиадите можели да участват само гърци – пълноправни граждани, свободни по рождение и не осъждани. Религиозните предписания забранявали влизането на жени в светилището и присъствието им на игрите (правило се изключение единствено за жрицата на богиня Деметра).
След тържествено откриване на игрите започвали състезанията. Игрите откривали младежите до 18 години. Те се състезавали в следните дисциплини:
Бягане на 1 стадий (192,27м);
Бягане на 2 стадия (384,54м);
Бягане на 24 стадия (4614,48м);
Скок на дължина и височина;
Хвърляне на копие в цел и на далечина;
Мятане на диск;
Борба;
Юмручен бой;
Панкратийон – борба, в която са разрешени всякакви прийоми и схватки;
Петобой-бягане, скачене, хвърляне на копие, мятане на диск, борба.
На следващия ден в същите дисциплини се състезавали мъжете над 18 години. В последния ден се провеждало най-зрелищното състезание – надбягване с колесници.
През цялото време съдиите следели стриктно с пръчки в ръце спазването на регламента и правилата на честната игра. В случай на измама или нарушение те налагали тежки глоби на провинилия се и го отстранявали завинаги от игрите.
Последният ден бил предназначен за официално обявяване на победителите и тържествено раздаване на наградите. В присъствието на огромна тълпа победителите получават от съдиите като награда венец от маслинени клонки, откъснати от свещеното дърво в Олимпия. Според традицията клонките се отрязвали със златен нож от знатно по произход момче, чиито родители са живи. Докато траели състезанията, венците за победителите се съхранявали във храма на Зевс върху специален меден триножник. Тези скромни венци носили на притежателите си необикновени почести и слава не само в техния град, но и сред целия гръцки свят.
Трикратните олимпийски победители били почитани почти като богове, добивали право на статуя, която била поставена в Олимпия и се освобождавали от данъци, дори получавали право да се хранят на държавни разноски.
Олимпийските игри изиграли важна роля и имали огромно значение за древногръцкия свят – те сплотяват всички гърци като народ.
 






Коментирай свободно: