Обикновена царевична главня

- Секция Биология

ОБИКНОВЕНА ЦАРЕВИЧНА ГЛЪВНЯОбикновената царевична главня е паразитна гъба, специализирала се да напада надземните части на царевицата. Единствените видими свидетели за нейното присъствие са само туморите - странни на вид и често по-големи от юмрук образувания. Ще ги откриете лесно по колената на стъблата или по кочаните и метлиците на някои от царевичните растения, когато минавате край блокове със започнала вече да изкласява царевица.Отначало туморите приличат на младите пърхутки, но са с неправилна форма. Отвън са сиво бели, с лек розов или червеникав оттенък и са сравнително твърди на пипане. Разкъсате ли ги, вътре ще се разкрие еднообразна месоподобна бяла маса.

Ако разгледате с микроскоп късчетата от нея, наред с "обезобразените" в резултат на заболяването части на тъканите на гостоприемника ще откриете и хифи от мицела на самата паразитна гъба - гъсто сплетени тънки като паяжина бели нишки.По-късно, когато царевицата вече зазрява, туморите потъмняват и покривалото, което ги обвива, се напуква. Накрая то се разкъсва на парцали и отдолу се показва черна като сажди прахообразна маса, пронизана с тънкипаяжинести нишки. В това състояние туморите отдалече изглеждат като изгаснали главни, поради което нашият народ е нарекъл сполучливо заболяването царевична главня. А учените дали това име и на самата паразитна гъба, която предизвиква образуването на туморите.Какво представлява тази черна прахообразна маса, може да се види също само с помощта на микроскоп.

Ако разгледате от нея дори само толкова, колкото може да се задържи по намокрения връх на игла, ще откриете стотици кълбести до широко елипсовидни телца. Това са спорите на царевичната главня (наричат ги хламидоспори), от които през следващата година ще се развие новото й потомство. Те се образуват, като целият мицел на гъбата, който изпълва туморите, се начленява на отделни клетки и всяка от тях си изгражда дебела кафява обвивка, осеяна с къси шипчета. Самите хламидоспори не са в състояние обаче да заразяват царевичните растения. Напролет, след като презимуват в почвата, те покълнват. От всяка хламидоспора израства къса безцветна нишка (нарича се промицел), съставена само от четири клетки, които чрез пъпкуване започват да произвеждат нов вид спори - базидиоспори, или споридии.

Когато базидиоспорите, или споридиите узреят, те се откъсват от майчината клетка и се разнасят от вятъра по надигналите се вече царевични растения. Там те започват или да пъпкуват, или да образуват вторични споридии, или прорастват и развиват хифи. Но тези вторични споридии (също и хифите, които израстват от тях) не могат да навлязат направо в тъканите на гостоприемника. Най-напред те (или хифите, израсли от тях) се сливат две по две и едва след сливането им се развиват нови хифи, които се вмъкват през най-нежните места или през някакви ранички по възлите на стъблата, по кочаните или по мъжките съцветия. Там хифите се настаняват между клетките, пускат смукалата си в тях и започват бързо да нарастват. Местата, където се е настанил мицелът на паразитната гъба, подпухват и придобиват формата на тумори, които се изпълват от разрушените тъкани и от обхваналия ги мицел.

Царевичната главня е тясно специализирана паразитна гъба. Тя не напада други растения. В Европа е пренесена от Америка заедно с царевицата. Най-много страда от нея захарната царевица. Пукливата царевица е по-устойчива на набезите й.






Коментирай свободно: