ОБИКНОВЕНА ШИПКА - (Rosa canina)

Родът Шипка е много богат на диворастящи видове. У нас са познати 31 представители от този род. И макар че те външно много си приличат, всеки от тях има достатъчно белези, които го отличават от останалите. За да успеете обаче да разграничите шипките, трябва много добре да познавате устройството на цветовете, листата, власинките по листата и клонките, а също и шиповете по стъблата и клонките при отделните видове. Ще ви запознаем с един от най-широко разпространените видове - обикновената шипка. Къде ли няма да срещнете обикновената шипка! Ще я откриете и край морския бряг, и в равнините и предпланините, и по високите части на планините, достигайки 1500 м над м. в.

Тя расте и на богати, и на бедни на хранителни вещества почви, по влажни и сухи места, из храсталаци, тревисти поляни, по синори. Расте и из разсветлените места на широколистните и иглолистните гори. Обикновената шипка е листопаден храст с добре развита коренова система. На височина стига до 3 - 4 м. Стъблата й са тъмнозелени или червеникави, дъговидно извити и образуват разперена полукълбовидна корона. Трудно е да проникнете в шипков храст, не само защото стъблата му са много преплетени и жилави, но и защото са покрити с безброй шипове, които сякаш бранят растението от неприятели.

И тъкмо заради това, че растенията са много ,,хапливи", този вид се нарича още и кучешка роза (буквално това означава и латинското име на вида). Листата на обикновената шипка са сложни, нечифтоперести. Съставени са от 5 до 9 листчета, а те са с яйцевидна или елипсовидна форма, остро напилени и с жлезички по някои от зъбчетата, които изглеждат като миниатюрни точици. През май обикновената шипка разтваря цветовете си и заприличва на огромен букет. Бледорозовите му цветове излъчват много приятна миризма. Те са двуполови и по устройство не се отличават от цветовете на малината. Различното е, че близалцата на шипковия цвят са сраснали в главичка. Обикновено цветовете са поединично разположени върху връхните клонки и рядко образуват малки щитовидни съцветия.

Наесен, когато слънцето все още щедро изпраща топлите си лъчи на земята, опрашените от насекомите цветове се превръщат в червени или оранжево-червени месести "шипки". Това са лъжливите плодове на растението. Истинските плодчета са малките четинесто влакнести орехчета, които се откриват в месестата част на "шипките" след тяхното разкъсване. А самата месеста част не е плодът, защото се е образувала не от плодниците, а от разрастването на цветоносното легло. Обикновената шипка плодоноси обилно. От един храст могат да се наберат до 6 кг  "шипки".  Те са много богати на витамини, захари, пектин, плодови киселини. Затова се използват от незапомнени времена за приготвяне на мармалади, сиропи, вино, брашно и чай (изсушени и стрити). Корените, стъблата и листата на обикновената шипка съдържат дъбилни вещества, които могат да се използуват в кожарската промишленост. Обикновената шипка е един от родоначалниците на красивите градиински рози и стъблата й се използуват като подложка за облагородяване с различни сортове.