НАПОЛЕОН БОНАПАРТ 1769 - 1821- Една уникална личност

- Секция История

НАПОЛЕОН БОНАПАРТПрочутият френски генерал и император Наполеон е роден в Аячо, Корсика, в 1769 г. Цялото му име е Наполеон Бонапарт. Франция се е сдобила с Корсика само петнайсет месеца преди неговото раждане и в ранните си години Наполеон е корсикански националист, в чиито очи французите са потисници. Въпреки това той е изпратен да учи военно дело във Франция и когато го завършва през 1785 г. на шестнайсетгодишна възраст, получава чин младши лейтенант от френската армия.

Четири години по-късно избухва Френската революция и новите френски управници се замесват във войни с няколко чужди сили. Първата възможност да се отличи Наполеон получава в 1793 г. при обсадата на Тулон, в която французите си възвръщат града от англичаните. Там той оглавява артилерията. (По това време той вече се е отказал от корсиканските си националистически идеи и се смята за французин.) За проявите си при Тулон е повишен в чин бригаден генерал, а в 1796 г. му е възложено да командва френската армия в Италия. Там в 1796/97 г. постига нечувани победи и се завръща в Париж като герой.

В 1798 г. Наполеон оглавява френското нашествие в Египет. Този поход се оказва катастрофален. Наполеоновите войски се радват на успехи, но английската флота под ръководството на лорд Нелсън разбива френската и в 1799 г. Наполеон изоставя войските си в Египет и се завръща във Франция.

Там открива, че народът го е запомнил повече с подвизите му в Италия, отколкото с провала на експедицията в Египет. Наполеон използва това и месец след завръщането си участва в преврат заедно с абата Сиейес и други лица. Превратът довежда на власт ново правителство, в което Наполеон заема длъжността първи консул. Макар че има нова, уж по-добра конституция, одобрена с народен плебисцит, тя е само параван за военната диктатура на Наполеон, който скоро взема връх над останалите превратаджии.

Наполеон израства като властник невероятно бързо. През август 1793 г. преди обсадата на Тулон той е никому неизвестен нисш офицер, чийто произход не е съвсем френски. По-малко от шест години след това, едва трийсетгодишен, той е безспорният властелин на Франция и ще остане такъв повече от четиринайсет години.

Докато е на власт, Наполеон въвежда важни преобразования във френската администрация и в правната система. Например реформира финансовото устройство и съдебната власт; създава Френската банка, Френския университет и централизира администрацията. Макар всяка от тези промени да има значение — в някои случаи трайно — за самата Франция, те не дават отражение върху външния свят.

Ала една от неговите реформи ще се отрази далеч отвъд границите на Франция. Става дума за създадения от него френски граждански кодекс, прочутия Наполеонов кодекс. В много отношения той олицетворява идеалите на Френската революция. Например според него не може да има привилегии поради произхода и всички граждани са равни пред закона. Наред с това кодексът е толкова близък до старите френски закони и нрави, че не се приема от френския народ и от професионалните юристи. Но, общо взето, той е умерен, добре съставен, написан стегнато и с изключителна яснота. Ето защо не само има дълъг живот във Франция (днешният френски граждански кодекс удивително прилича на Наполеоновия), но е възприет с някои местни видоизменения в много други страни.

Наполеон неотстъпно е следвал линията, че е защитник на революцията. Независимо от това в 1804 г. той се обявява за император на Франция. На всичко отгоре възкачва трима от братята си на троновете на други европейски държави. Тези постъпки, не ще и дума, предизвикват съпротивата на някои френски републиканци, според които той е извършил предателство спрямо идеалите на Френската революция. Но големи неприятности на Наполеон създават само войните му в чужбина.

В 1802 г. Наполеон подписва в Амиен мирен договор с Англия, който трябва да даде на Франция отдих след цяло десетилетие почти непрекъснати бойни действия. Обаче още на следващата година договорът е нарушен и следват редица войни с Англия и нейните съюзници. Въпреки че Наполеоновите войски печелят победи по суша, не е възможно Англия да бъде покорена, ако не бъде сразена нейната флота. За нещастие на Наполеон в решителната битка при нос Трафалгар в 1805 г. английската флота спечелва съкрушителна победа; оттук нататък английският контрол върху моретата не може да бъде сериозно оспорван. Въпреки че шест седмици след Трафалгар идва най-голямата победа на Наполеон — при Аустерлиц срещу армиите на Австрия и Русия, тя не може да компенсира небивалото морско поражение.

В 1808 г. Наполеон глупаво въвлича Франция в дълга и безсмислена война на Иберийския полуостров, в която френските войски се мъчат с години. Но най-големият му гаф е походът в Русия. В 1807 г. Наполеон се среща с руския цар в Тилзит и в сключения там договор двамата се вричат във вечно приятелство. Но съюзът между тях постепенно се разпада и в 1812 г. Наполеон повежда великата си армия към Русия.

Резултатът е добре известен. Руските войски побягват след откъслечни боеве с Наполеон и той напредва бързо. През септември вече е превзел Москва. Но русите подпалват града и по-голямата част от него е унищожена. След като чака пет седмици в Москва с напразната надежда, че русите ще просят мир, Наполеон започва отстъплението си. Но вече е много късно. Съчетанието от руски войници, руска зима и лошо снабдяване скоро превръща отстъплението в безредно бягство. От Русия се измъкват живи по-малко от десет процента от великата френска армия.

Други европейски страни като Австрия и Прусия разбират, че сега им се представя възможност да отхвърлят френското иго. Те обединяват силите си против Наполеон и в битката при Лайпциг през октомври 1813 г. Наполеон претърпява още едно съкрушително поражение. Следващата година той абдикира и е заточен на Елба, малък остров край италианския бряг.

В 1815 г. Наполеон избягва от Елба и се завръща във Франция, където е посрещнат радушно и е върнат на власт. Но другите европейски сили бързат да му обявят война и сто дни след завръщането му той претърпява окончателното си поражение при Ватерло. След Ватерло Наполеон е заточен от англичаните на малкия остров Света Елена в южната част на Атлантическия океан. Той умира там от рак в 1821 г.

Военното поприще на Наполеон е невероятен парадокс. Неговият гений в тактическо отношение е изумителен и ако трябва да го оценяваме само в тази област, той може би ще е най-великият пълководец на всички времена. Но в голямата стратегия е бил склонен да прави невероятни гафове като нахлуването в Египет и в Русия. Стратегическите му грешки са толкова безподобни, че той не може да бъде поставен в първите редици на военните предводители. Дали това не е неточна оценка след повторен размисъл? Не, струва ни се. Един от критериите за значението на даден пълководец е способността му да избягва пагубни грешки. Много трудно е да подцениш най-великите пълководци като Александър Велики, Чингис Хан и Тамерлан, чиито войски никога не са търпели поражение. Понеже Наполеон в крайна сметка е победен, всички негови завоевания в чужбина се оказват краткотрайни. След окончателното му поражение в 1815 г. Франция притежава по-малко територия, отколкото в 1789 г., когато избухва Френската революция.

Наполеон, разбира се, е егоманиак, който често е сравняван с Хитлер. Но между двамата има съществена разлика. Докато Хитлер се ръководи до голяма степен от една човеконенавистна идеология, Наполеон е просто амбициозен опортюнист, който не е имал интерес да извършва масови убийства. В Наполеоновия режим няма нищо, което да може да се сравнява с нацистките концентрационни лагери.

Много голямата слава на Наполеон може да ни подведе на надценим влиянието му. Неговото краткотрайно влияние наистина е огромно, може би по-голямо от влиянието на Александър Велики, макар и по-слабо от Хитлеровото. (Смята се, че приблизително 500 000 френски войници са загинали по време на Наполеоновите войни; за сравнение данните сочат, че 8 000 000 германци са загинали във Втората световна война.) С каквото и мерило да си служим, Наполеоновата дейност е причинила смъртта на далеч по-малко негови съвременници, отколкото безумствата на Хитлер.

Колкото до дълготрайното влияние, Наполеон стои като че ли по-напред от Хитлер, но по-назад от Александър Велики. Наполеон извършва обширни административни промени във Франция, но към нея се числи по-малко от една седемдесета от населението на света. Тези промени трябва да се разглеждат в подходяща перспектива. Те са оказали много по-малко въздействие върху живота на отделния французин, отколкото многобройните технически нововъведения през последните две столетия.

Казват, че Наполеоновата ера е дала възможност, т. е. време, да се утвърдят промените, наченати от Френската революция, и да се укрепят придобивките, извоювани от буржоазията. В 1815 г., когато монархията е възстановена, тези промени са така добре вкоренени, че е немислимо връщане към социалните схеми на предишния режим. Най-важните промени са въведени преди Наполеон: в 1799 г., когато той взема властта, вече е много късно за всякакво връщане към предишното статукво. Обаче въпреки монархическите си амбиции Наполеон всъщност помага да се разпространят в цяла Европа идеалите на Френската революция.

Освен това той оказва голямо, макар и косвено въздействие върху историята на Латинска Америка. Нахлуването му в Испания дотолкова отслабва испанското правителство, че в течение на няколко години то изгубва контрола си върху своите колонии в Латинска Америка. И тъкмо в този период на фактическа автономия се зараждат латиноамериканските движения за независимост.

Но сред всички Наполеонови действия се откроява едно, което, макар и несвързано с главните му планове, има най-трайни и най-значителни последици. В 1803 г. Наполеон продава обширен къс земя на Съединените щати. Той си дава сметка, че ще се окаже трудно да се бранят от англичаните френските владения в Северна Америка, а освен това му липсват средства. Продажбата на Луизиана — може би най-голямата мирна сделка за земя в цялата история — превръща Съединените щати в нация с почти континентални размери. Трудно е да се каже какво биха представлявали Съединените щати без Луизиана; но несъмнено щяха да бъдат много различни от това, което са днес. Съмнително е дали без нея щяха да станат велика сила.

Наполеон, разбира се, не е единственият виновник за продажбата на Луизиана. Американското правителство очевидно също е изиграло някаква роля. Но френското предложение е било толкова изгодно, че вероятно всяко друго правителство би го приело, докато решението на френските власти да продадат Луизиана е резултат от произволната преценка на един-единствен човек — Наполеон Бонапарт.






Коментирай свободно: