КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ I 1533 - 1603. Една уникална личност

- Секция История

Елизабет IКралица Елизабет I е всепризната за най-бележития монарх в английската история. Нейното 45-годишно управление се характеризира с икономически просперитет, голям разцвет на литературата, а Англия се издига на първо място сред световните морски сили. Оставила зад себе си времето, когато английските монарси са само декор, на Елизабет с право се полага значителен дял от заслугата за постигнатото през английския Златен век.

Елизабет е родена в 1533 г. в Гринидж, Англия. Баща й е крал Хенри VIII, оглавил Реформацията в Англия. Майка и е Ан Болейн, втора жена на Хенри. Ан е обезглавена в 1530 г. и няколко месеца по-късно парламентът обявява Елизабет, тогава тригодишна, за незаконородено дете. Английските католици винаги са поддържали това мнение, защото смятат за незаконен развода на Хенри с първата му жена. Въпреки решението на парламента Елизабет е отгледана в дворцова обстановка и получава превъзходно образование.

Хенри VIII умира в 1547 г., когато Елизабет е тринайсетгодишна. Английските владетели през следващите единайсет години не се радват на особени успехи. Едуард VI, полубрат на Елизабет, царува от 1547 до 1553 г. По негово време управлението усилено следва протестантска политика. Кралица Мери I, която заема престола през следващите пет години, подкрепя върховенството на папата и възстановяването на Римокатолическата църква. По нейно време английските протестанти са подложени на гонения и около 300 са избити. Те дават на кралицата прозвището „Кървавата Мери“, което не е комплимент. Самата Елизабет е задържана и заточена в Лондонската кула. Макар и освободена по-късно, известно време животът й е в опасност. Когато Мери умира (1558) и Елизабет се възкачва на трона, народът празнува и ликува.

Младата кралица е изправена пред много проблеми: война с Франция, напрегнати отношения с Шотландия и Испания, финансови затруднения и на всичко отгоре — ожесточеното религиозно разделение в самата Англия.

Елизабет се заема най-напред с последното. Малко след като поема управлението, се приемат два закона (1559), с които англиканската църква става официална в Англия. Това задоволява умерените протестанти, но пуританите искат по-радикална реформа. Въпреки съпротивата на пуританите, от една страна, и на католиците, от друга, през цялото си царуване Елизабет поддържа твърдо компромиса от 1559 г.

Религиозните проблеми се усложняват заради шотландската кралица Мери. Тя е принудена да напусне Шотландия и да потърси убежище в Англия. Там скоро се озовава в затвора по искане на Елизабет. Постъпката на Елизабет не е произволна. Мери е римокатоличка и има претенции да я наследи на английския трон. Това означава, че при успешно въстание или ако Елизабет бъде убита, Англия отново ще има кралица католичка. По време на деветнайсетгодишното затворничество на Мери стават няколко заговора срещу Елизабет, зад които според ред доказателства стои шотландската кралица. Накрая в 1587 г. Мери е умъртвена. Елизабет подписва с неохота смъртната й присъда. Министрите и повечето членове на парламента са искали Мери да бъде екзекутирана много по-рано.

Религиозният конфликт несъмнено носи опасности за Елизабет. В 1570 г. папа Пий V я отлъчва от църквата и иска отстраняването й; а в 1580 г. папа Григорий XIII заявява, че няма да бъде грях, ако Елизабет бъде убита. Но положението има и някои предимства за кралицата. През цялото й владичество протестантите се страхуват от връщане на католичеството в Англия. Елизабет играе ролята на крепост срещу него; и на това всъщност се дължи голямата й популярност сред английските протестанти.

Елизабет води проницателна външна политика. Още в 1560 г. сключва Единбургския договор, който предвижда мирно разрешение на конфликта с Шотландия. На войната с Франция е сложен край и отношенията между двете страни се подобряват. Но обстоятелствата принуждават Англия да влезе в конфликт с Испания. Елизабет се опитва да избегне сблъсъка, но при войнственото католичество в Испания през XVI век войната между Испания и протестантска Англия е по всяка вероятност неизбежна. За това допринася и въстанието в Холандия против испанското господство: бунтовниците са предимно протестанти и когато Испания се опитва да потуши въстанието, Елизабет взема страната на Холандия. Самата Елизабет не желае война. Но в по-голямата си част английският народ, министрите и парламентът предпочитат военния сблъсък. Ето защо, когато войната с Испания най-после избухва Чрез 80-те години на XVI век, Елизабет може да разчита на силната подкрепа на английския народ.

С течение на годините Елизабет упорито изгражда английската флота; но испанският крал Филип II на бърза ръка създава испанската армада, която да нападне Англия. Тя има почти толкова кораби, колкото и английската флота, но моряците й са значително по-малко; освен това англичаните са по-добре обучени, корабите им са по-качествени и имат по-добра огнева мощ. Голямата морска битка, избухнала в 1588 г., завършва с пълното поражение на испанската армада. Тази победа утвърждава Англия като първа морска сила в света, каквато остава чак до XX век.

Елизабет винаги се е отнасяла внимателно с финансите. През първите й години на трона финансовото положение на британската корона е много добро. Конфликтът с Испания обаче излиза скъпо и към края на Елизабетиното управление държавното съкровище е в лошо състояние. Но ако короната е бедна, страната като цяло е по-добре, отколкото при коронясването на Елизабет.

Нейното 45-годишно господство (1558–1603) обикновено е наричано Златния век на Англия. По това време са творили някои от най-големите английски писатели, между които и Едуард де Вер (известен повече с псевдонима си Уилям Шекспир). Елизабет безспорно има и тази заслуга: тя насърчава Шекспировия театър въпреки съпротивата на местните лондонски власти и отпуска щедра финансова помощ на Де Вер. В сравнение с литературата музиката и живописта не бележат голям възход.

Елизабетиното време е свидетел на появата на английски изследователи. Организират се пътешествия до Русия, а Мартин Фробишър и Джон Дейвис правят опити да намерят североизточен път към Далечния изток. Сър Франсиз Дрейк прави околосветско пътешествие (1577–1580), при което се докосва и до Калифорния. Правят се опити, макар и безуспешни, да се основат английски селища в Северна Америка.

Може би най-голямата грешка на Елизабет е нежеланието й да определи престолонаследник. Тя не само не се омъжва, но избягва да посочи престолонаследник. (Вероятно защото се опасява, че когото и да избере, той скоро ще й стане опасен съперник.) Каквито и да са причините за това нежелание, ако Елизабет беше умряла млада (или преди шотландската Мери), в страната вероятно щеше да избухне гражданска война заради трона. За щастие на Англия Елизабет доживява до седемдесет години. На смъртното си ложе тя определя за свой приемник шотландския крал Джеймс VI, сина на шотландската кралица Мери. Този избор е съмнителен, макар да обединява под една корона Англия и Шотландия. И Джеймс, и синът му Чарлз I са прекомерно авторитарни за британските разбирания и към средата на века избухва гражданска война.

Елизабет е необикновено интелигентна личност и много хитър политик. Тя е предпазлива и консервативна. Изпитва отвращение от войната и всякакво кръвопролитие, въпреки че може да бъде твърда, когато се наложи. Подобно на своя баща тя упражнява политическата си власт, като работи съвместно с парламента, а не против него. Не се омъжва и по всяка вероятност остава девствена, както твърди публично. Но би било съвсем погрешно да я смятаме за мъжемразка. Тъкмо напротив, винаги е давала да се разбере, че харесва мъжете и се радва на тяхната компания. Елизабет подбира добре министрите си: наистина част от заслугата за всички нейни постижения трябва да отдаде на Уилям Сесил (лорд Бъргли), който е неин главен съветник от 1558 г. до самата й смърт.

Главните постижения на Елизабет може да бъдат сумирани така: тя ръководи Англия през втория етап от Реформацията, без да се стигне до сериозни кръвопролития. Поразителен е контрастът с Германия, където в Трийсетгодишната война (1618–1648) загинаха над 25 процента от населението. Като поизглажда религиозната неприязън между католици и протестанти в Англия, Елизабет успява да запази единството на нацията. Четирийсет и пет годишното й управление е всепризнатият Златен век на една от най-великите нации в света. И накрая, по време на нейното господство Англия израства като голяма сила, каквато ще остане векове наред.

Елизабет е очебийна аномалия в тази класация. поредица от статии "една уникална личност"та съдържа главно имена на големи новатори и изобретатели, на личности, родили нови идеи или политически преломи. Елизабет не е новатор, а политиката й обикновено е предпазлива и консервативна. Въпреки това по нейно време напредъкът е много по-голям, отколкото при управници, стремили се съзнателно да бъдат прогресивни.

Елизабет не се опитва да разреши директно щекотливия въпрос за относителната власт на парламента и на монарха. Но само като избягва да бъде деспот, тя вероятно е допринесла повече за развитието на британската демокрация, отколкото ако беше прокарала демократична конституция. Елизабет не търси военна слава, нито се стреми да изгради голяма империя. Но оставя на Англия най-силната флота в света и полага основите на бъдещата огромна Британска империя.

Английските обширни задморски владения са придобити след Елизабетината смърт — в повечето случаи дълго след нея. Много други личности са играли важна роля във формирането на Британската империя, която може да се разглежда като естествен резултат от общата европейска експанзия и от географското положение на Англия. Заслужава да отбележим, че другите важни европейски държави, граничещи с Атлантическия океан (Франция, Испания и дори Португалия), също създават големи задморски империи.

Погледнато така, ролята на Елизабет в опазването на Англия от испанската заплаха лесно може да бъде преувеличена. Един поглед назад показва, че Испания всъщност никога не е била сериозна опасност за английската независимост. Не трябва да се забравя, че в битката между английската флота и испанската армада двете сили съвсем не са равностойни. Англичаните не изгубват дори един кораб. Дори ако Испания бе успяла да стовари войски в Англия, те надали щяха да успеят да завладеят страната. Нейните армии не са имали особен успех никъде в Европа. Щом Испания не успява да потуши въстанието в малка Холандия, очевидно е, че няма никакви шансове да покори Англия. През XVI век английският национализъм е толкова силен, че е невъзможно испанците да завладеят Англия. Тогава къде да поставим Елизабет? Тя по същество е местна фигура, така че е подходящо да я съпоставим с руския Петър Велики. Като имаме предвид, че той е много по-голям новатор от Елизабет и че кара Русия да тръгне по съвсем нов път, трудно е да убедим далновидния руснак, че Елизабет трябва да бъде класирана по-високо от него. Но поради важната роля на Англия и англичаните през вековете след Елизабет би било грешка да я поставим много по-ниско от Петър. Във всеки случай ясно е, че само шепа монарси са постигнали толкова много, колкото те двамата.






Коментирай свободно: