КОНСКИ КЕСТЕН

- Секция Биология

КОНСКИ КЕСТЕННякои от вас сигурно ще помислят, че това е конският кестен, с който са засадени много градски паркове и улични алеи. Тук не става дума за него, защото всички паркови и алейни дървета са културни форми, произлезли от кръстосването на диворастящите видове конски кестен, между които е и единственият представител на рода в нашата страна. Тъкмо за него ще ви разкажем. Той расте само в Източна Стара планина - в онази нейна част, известна като Преславски Балкан. Там, в прохладните и влажни долове край Дервишка и Зурлева река, е царството на конския кестен. Природата е надарила този вид с мощна коренова система, която държи здраво високите и масивни стволове на дърветата.

Кората на стволовете е тъмносива, плитко напукана във вид на малки и неправилни по форма плочки. Клоните са приповдигнати и образуват силно развита закръглена и гъста корона. На височина конският кестен достига 25 ~ 30 м. През май конският кестен се разлиства и огромни зелени ветрила покриват короната му. Листата му изглеждат така, защото са съставени от 5 до 7 отделни, свързани само в основата си едри листни дяла, които наистина приличат на голямо разперено ветрило. Тези листа са сложни и ботаниците ги наричат дланевидно перести листа. Отделните им дялове имат удължена обратно яйцевидна форма с късо източена и заострена връхна част, а ръбът им е двойно назъбен. Дяловете са различни по размер - най-малките са около мястото на прикрепването на цялата петура за дръжката й, а най-едрите са в средата на "ветрилото". Дължината на един лист от конския кестен може да стигне до 35 см.

Цветовете на конския кестен се появяват много скоро след разлистването му. Те са двуполови, съставени от 5 сраснали в камбанка чашелистчета, 5 бели с розови петна венчелистчета и 5 до 7 нишковидни тичинки, а навътре от тях е разположен удълженият конусовиден плодник с едно стълбче. Цветовете са събрани в едри, изправени и своеобразно устроени сложни съцветия, които ботаниците наричат "тире". И когато всички "тирсове" на конския кестен разцъфтят, дървото се превръща в огромен и красив белоснежен букет. Тази привлекателна картина може да се види през втората половина на месец май. В края на лятото из короната на конския кестен се появяват причудливи зелени топки с многобройни израстъци по повърхността им.

Това са плодовете му. Те са месести кутийки със заострени, но меки шипчета. Във всяка кутийка се развива по едно едро меднокафяво и лъскаво семе, което узрява през септември. Тогава кутийката се разпуква и то изпада от нея.Когато разглеждахме семейство Букови, ние ви запознахме с обикновения кестен (Castanea sativa). Съвпадението в имената не трябва да ви заблуждава, че между двата вида има сходство. Напротив, те са членове на две далечно родствени семейства, а сходството в устройството на плодовете им е само привидно, защото те са образувани по съвсем различен начин. Купулата на обикновения кестен всъщност отговаря на обвивката на плодната кутийка на конския кестен, а същинският плод на обикновения кестен ("кестените", както обикновено хората ги наричат) отговаря на семената на конския кестен.

Конският кестен е забележително дърво не само заради особените си листа, съцветия и плодове, но и с много ограниченото си разпространение. Той расте в диво състояние, както научихте от общата характеристика на семейството, към което принадлежи, единствено из някои планински гори в Гърция, Алоания и у нас. А това означава, че конският кестен е балкански ендемит. Конският кестен е полезно растение. Освен че е красиво дърво и от него чрез кръстосване са произлезли много паркови форми, семената му съдържат полезни вещества (гликозиди, сапонини и масла), които могат да се използуват в медицината и в парфюмерийната промишленост. От семената може да се добива и скорбялно брашно. Пределната възраст, до която доживява конският кестен, е 200 години.






Коментирай свободно: