КЛЕК - (Pinus mugo)

- Секция Биология

КЛЕК - (Pinus mugo)Изкачите ли се високо в Рила, Пирин, Витоша, Западните Родопи, Западна и Средна Стара планина и навлезете в просторните им субалпийски и алпийски поляни, разположени между 1800 и 2700 м над м.в., непременно ще срещнете клека. Той ще привлече вниманието ви с необичайната си форма и гъсталаците, които образува тук-там из алпийските пасища, по склоновете или край планинските потоци. Клекът е храст и на височина стига до 3 - 4 м., само някои екземпляри надхвърлят тази височина и стърчат до 5 м, наподобявайки ниско дърво. Той расте както върху влажни торфени почви, така и на сухи каменисти почви.

Ще го срещнете дори и между чакълестите сипеи високо по лавиноопасните склонове. Клоните му образуват широко разстлана корона, която започва още веднага над повърхността на земята. Всички те са много жилави. Затова клековите храсталаци често са много трудно за преодоляване препятствие. Кореновата система на клека е необичайно широка - тя е плитка, но в диаметър може да стигне до 18 - 20 м. По този начин многобройните стъбла, излизащи от един корен, образуват храст, извънредно устойчив на неблагоприятните климатични условия, които господствуват във високите части на планините. Клекът е от групата на двуиглените борове. Неговите листа са събрани по два във влагалище върху силно скъсена клонка. Те са много твърди, дълги от 2 до 6 см и са тъмнозелени. Продължителността на живота им е от 5 до 10 години и те, както и всички иглолистни растения у нас, са вечнозелени. Клекът има мъжки и женски шишарки, които се развиват на отделни индивиди (еднодомни растения) екземпляри с женски и мъжки шишарки едновременно (двудомни растения) се срещат сравнително рядко.

Мъжките шишарки на клека са събрани по 4 - 8 по върховете на младите клонки. Женските шишарки са по 2 - 6, но те се развиват в пазвите на листата. Най-напред те са виолетови, но узреят ли, стават тъмнокафяви, а шишарковите им люспи вдървеняват и на върха на всяка люспа изпъква ромбично щитче с едро сиво пъпче и късо шипче в средата му.През юни и юли клекът цъфти и вятърът носи цели облаци от поленови зрънца, които опрашват женските шишарки. Наесен опрашените и оплодени женски "цветове" образуват семена, които узряват и стават годни за поникване чак през есента на следващата година. За да могат обаче семената да излетят от женските шишарки, ще трябва да минат няколко месеца, защото едва през пролетта на третата година шишарките се отварят и позволяват на семената да напуснат "родния си дом", носени от вятъра с помощта на крилце, по което лесно се различават няколко кафяви ивици. Семената на клека имат висока кълняемост, която се запазва в продължение на 4 - 5 години. Клекът се отличава с много трайна дървесина и от нея могат да се правят различни дребни изделия. Тя служи и за добив на доброкачествени дървени въглища. А етеричното масло, което се съдържа в листата му, се използува за приготвяне на препарати за освежаване на въздуха. Клекът играе и много важна роля за укрепване на почвите във високопланинския пояс.






Коментирай свободно: