ЧЕРНО КУЧЕШКО ГРОЗДЕ - (Solarium nigrum)

- Секция Биология

ЧЕРНО КУЧЕШКО ГРОЗДЕ - (Solarium nigrum)Черното кучешко грозде е едногодишно тъмнозелено тревисто растение, високо от 20 до 80 см. То е постоянен жител на буренясалите дворове и неподдържаните градини. Затова ще го срещнете из всички населени места и около тях, дори около хижите високо в планините. Ще го срещнете освен това из храсталаците край реките и напоителните канали, край пътищата и железопътните линии - пак места, на които човекът влияе със стопанската си дейност. Такива са, както се изразяват специалистите, типичните, или първичните местообитания на това растение.

В тях е постоянното му местожителство, затова ботаниците го причисляват към растенията бурени. От тези първични местообитания черното кучешко грозде обаче често "прескача" и в обработваните площи, особено в зеленчуковите и овощните градини, а също в поливните окопни полски култури. Затова ботаниците го включват и в групата на растенията плевели. Ето и някои от основните белези, по които черното кучешко грозде може да се отличи от останалите бурени и плевели. Стъблото му е изправено, дървовидно разклонено, с разперени, наребрени клонки. Листата му са сочни и меки, с широко яйцевидна до почти триъгълна, тъпо заострена петура, която е късо клиновидно стеснена към дръжката. Те са целокрайни или имат съвсем къси и широки зъбци по ръба.

Черното кучешко грозде започва да цъфти през юни и цъфтежът му продължава до първите мразове. Цветовете му са бели и са събрани по 3 - 8 в сенниковидни или гроздовидно щитовидни съцветия. Те са със звездовидно разперени до дъговидно извити назад венечни дялове, а тичинките им са със златистожълти прашници. Те са сближени и образуват конус, който се издига над коронката на венчето. Плодовете на черното кучешко грозде се отнасят към типа ягода. Те са кълбести, сочни, много семенни, отначало зелени, а след узряването - черни и силно лъскави, големи колкото грахово зърно. Черното кучешко грозде подобно на мнозинството от членовете на семейство Картофови съдържа във всичките си части отровни вещества.

Затова тревопасните животни го избягват. Официалната медицина не го признава за лечебно растение за разлика от татула, черния блян и лудото биле. Народните лечители обаче не са го отминали. В по-стари времена те използували счукани свежи листа и плодове от него, смесени с дървено масло, за да лекуват гнойни рани. Също в миналото (някъде и сега още) черното кучешко грозде се използувало и като хранително растение. Зрелите му плодове (зелените са отровни!) се употребявали като храна в свежо състояние, но и за приготвяне на сладка и конфитюри. Сега се знае, че те са много богати на витамин С.






Коментирай свободно: