ЧЕРНА ЕЛША - (Alnus glutinosa)

- Секция Биология

ЧЕРНА ЕЛША - (Alnus glutinosa)Трудно ще намерите река или поток, край който да не расте черната елша. И наистина, тръгнете ли от морския бряг и стигнете до 1000 м над м. в., ще я откривате навсякъде по влажните крайречни или замочурени места. Обикновено тя расте като дърво и може да достигне петнадесетина метра височина, но често образува и ниски храсталаци, които на някои места стават същински гъсталаци. Черната елша има разкривен ствол и сиво-черна (оттук и името й) напукана кора. А допрете ли ръка до по-младите й клонки или до листата, ще усетите лепкавия сок, който те отделят. Листата на черната елша са сравнително едри, обратно-яйцевидни или почти кръгли, на върха най-често с вдлъбнатина, в която ще видите триъгълно зъбче. Ръбът на листата е двойно и остро назъбен. Листната петура е с 5 до 8 двойки странични жилки, които във връхната си част имат по няколко разклонения и всяко от тях завършва в зъб на ръба.

Всичко това е напълно достатъчно, за да разпознаете безпогрешно черната елша от другите два вида елша, които растат в нашата флора - бялата (Alnus incana) и зелената елша (Alnus viridis). Тези два вида имат листа с яйцевидна или елипсовидна форма, ръбът им е двойно напилен, а горната или долната им повърхност е покрита с власинки. Освен това страничните им жилки винаги са повече от 8 двойки. Черната елша както всички други представители на семейство Брезови е еднодомно растение. И мъжките, и женските цветове образуват съцветия - реси, но те при този вид са по-особено устроени в сравнение с брезата например. Всеки мъжки цвят е съставен от четириделен околоцветник и 4 тичинки, а три мъжки цвята образуват дихазия, обхваната от виолетово обагрена покривна люспа. И така няколко дихазии формират едно ресовидно съцветие, а на един индивид има стотици такива реси, които висят по върховете на клонките. Женският цвят е съставен от 4 сраснали прицветни листчета, а в малката паничка, която те образуват, е разположен плодникът. Той има късо стълбче с две нишковидни близалца.

Два женски цвята образуват също дихазия с покривна люспа, която по време на узряването на плодчетата вдървенява. Женските реси са съставени от няколко дихазии, но те са много по-къси от мъжките и приличат на малка зелено-кафява до сиво-кафява шишарка. Черната елша цъфти през март и април. Плодовете й завързват в края на лятото и узряват през октомври. Тогава дърветата са отрупани с многобройни кафяви "шишарки". Плодовете на черната елша са елипсовидни червено-кафяви едносеменни орехчета с по едно ципесто крилце от двете страни на орехчето. Така и най-лекият повей на вятъра може да разнесе елшовите орехчета из околността, а и по-далеч, където те ще дадат живот на нови растения. Черната елша освен чрез семена се размножава и вегетативно чрез коренови издънки. Черната елша има устойчива на вода дървесина и затова се използува за подводни строежи. Тя е и добър укрепител на речните брегове. Кората й съдържа дъбилни вещества и може да се използува в кожарската промишленост. Пределната възраст на черната елша е около 100 години.






Коментирай свободно: