БЯЛ БОР

- Секция Биология

БЯЛ БОРБелият бор расте и на бедни, и на богати с хранителни вещества почви, заселва се и на сухи, и на влажни места. Ще го срещнете диворастящ от 500 до 2200 м над м.в. Единични дървета от него се срещат често и в дъбрави, и в букаци, или пък по оголени скалисти склонове, та даже и по мокрите торфени почви. Тази голяма приспособителна способност белият бор дължи главно на кореновата си система. Тя е много силно развита - главният корен може да стигне до 8 м дълбочина, а страничните корени са разперени в кръг, чийто диаметър при по-рохките почви достига 6 - 8 м. На височина белият бор стига до 35 м. Кората на възрастните дървета в долната част на ствола е сиво-кафява до медночервена, напукана е на плочки с неправилна форма.

Нагоре по ствола тя става жълтеникавооранжева до червеникавооранжева за разлика от своя побратим - черния бор, при който кората е винаги сива до сиво-черна и много по-дълбоко напукана. Листата на белия бор са игловидни. Събрани са по два в късо влагалище върху силно скъсена клонка (по този начин са устроени листата на всички двуиглени борове) . Самите листа са твърди, сиво зелени, дълги 7 - 10 см (при черния бор те са тъмнозелени и дълги от 10 до 18 см). Белият бор сменя листата си всеки 2 - 3 години, но смяната се извършва продължително време. За разлика от него листата на черния бор (Pinus nigra) са по-трайни и тяхната подмяна се извършва на всеки 4 - 5 години. Белият бор е разделнополово и еднодомно растение. Мъжките шишарки са продълговато яйцевидни. Съставени са от много микроспорофили, които изпълняват ролята на тичинки, защото по тях са разположени прашниковите торбички. Тези шишарки са събрани по няколко върху младите леторасти (едногодишни клонки) и образуват гроздове, в които има по 10 - 15 отделни мъжки шишарки. Женските шишарки са разположени по 1 до 3 също върху млади леторасти, но тяхната форма е яйцевидно конична.

Най-напред те са червеникавокафяви, после стават зелени, а като узреят, са жълтеникавосиви. Всяка женска шишарка е съставена от голям брой семенни люспи, в пазвите на които се образуват семената. Покривните люспи първоначално са месести, а по-късно вдървеняват. Във връхната част на всяка люспа има щитче с ромбична форма и изпъкнало светлокафяво лъскаво пъпче в средата (ботаниците наричат това щитче апофиза). Белият бор цъфти от април докъм средата на май и опрашването му става с помощта на вятъра. Семената узряват в края на следващата година, поради което на едно дърво можете да видите едновременно зелени (млади) и жълтеникавосиво-кафяви (стари) шишарки. Обикновено на третата пролет след опрашването шишарките разперват вече вдървенелите си люспи и тогава зрелите семена се разпиляват от вятъра.

Семената на белия бор, както и на почти всички иглолистни видове, са снабдени с ципесто крилце, което им служи за хвърчилка. Те покълнват бързо и само за една година пониците стигат до 15 см височина. Белият бор живее 400 - 500 години и е много полезно растение. Всички негови части се използуват от човека. Дървесината му е добър строителен материал, ценна суровина за целулозно-хартиената промишленост и за получаване на смола и катран. От смолата се произвежда терпентин и колофон. Младите връхчета и клонките, а така също и листата се използуват нашироко от народната и официалната медицина. С отвара от тях се лекуват простудни и бъбречни заболявания, хроничен бронхит, подагра и ревматизъм. Освен това листата са богати на етерично масло, което се използува в парфюмерийната промишленост. Семената също са полезни - от тях се добива масло, което служи за приготвяне на безир.






Коментирай свободно: